Елриша и голата истина за фотографията

„Нито един мъж фотограф не може да заснеме гола жена така, както жена фотограф би го направила. Разликата е в главата. По простата причина, че жените влагат чувство, а мъжете гледат само визията. Силата на жената фотограф е в това, че тя усеща. Така едната жена подава послание на другата чрез изкуството.“

Това е голата истина на отличената с трета награда на конкурса „Никон“ в Япония Десислава Генкова, по-известна като Елриша.

Очите й са обективи, които превръщат всеки поглед към събеседника в кадър. Разговорът с нея е фотосесия, предвид светкавиците на погледа, способни да възпроизведат всяка емоция в цвят и поза.

Във фотографските среди Елриша е позната повече от десет години. На границата на абстрактното и реалното, колегите й разказват, че Десислава Генкова е „огнена, груба и нежна, вълшебна, гневна и усмихната, весела, недоволна и нетърпима, летяща, ходеща и крещяща – бълнуваща, стихове редяща, образи чуваща и музика рисуваща“.

И не са далеч от истината.

Ако някой може да превърне тялото в статично изкуство, то това е Елриша. И то само с три погледа – един към модела, един през апарата и един през тялото. Фотографията й е пронизваща и идва отвътре – напук на твърденията, че за този занаят ти трябва образование. За 40-те си години Десислава Генкова установява, че съществува една любов в живота й и тя трае вечно – тази към фотографията. Затова казва за себе с, че е „любител фотограф“.

„Първите ми стъпки едва ли се различават особено от тези на всички останали фотографи. Минах през всякакви фази, творчески лутания и залитания. Интересното е обаче, че бях доста „зелена“, когато получих първите си поръчки в рекламната фотография. Имах публикации и фотосесии за различни български списания“, разказва тя.

Започва да снима активно след 2005 година и малко след това се нарежда сред най-обещаващите имена в актовия жанр.

Нейни снимки се появяват в култовото по това време списание „Плейбой“, но най-големият й пробив е спечелването на конкурса на „Никон“ в Япония. Следва нейно представяне в елитното австрийско списание „Fine Art Photo“. Отличена е с първо място на конкурса Фото Салон Варна. Има и доста награди от български фотографски форуми.

През 2009 година Елриша се запалва по постановъчната фотография. Фокусът продължава да е голото тяло. „Винаги на първо място в сърцето ми ще остане актовата фотография“, казва Десислава Генкова.

Следва период на затишие, в който Елриша се оттегля от фотографията, за да се отдаде на грижи за сина си Даниел Пол.

Свят в студиото

През 2013 година Десислава Генкова се сдобива с първия си син Даниел Пол, който до голяма степен променя творческия й път. Едва в края на 2015 година вдъхновяващата Елриша се завръща в света на фотографията, за да се насочи в друга посока – студийната фотография.

„Синът ми беше дългоочакван и когато се появи, реших да му се отдам напълно. Изключих професионалните ангажименти и фотографията се свеждаше до заснемане на ежедневието ни вкъщи. Първо зъбче, второ, трето, първо пюренце, усмивки, думички… Да, липсваше ми работата, но ето че малкият вече е на ясла и аз се върнах отново пред камерата! Отворих собствено студио и съм много щастлива от този факт!“, разкрива Елриша.

И така Елриша отново е зад обектива, но този път в студиото. „По принцип обичам външните снимки. Обстановката е динамична, пъстра, завършена. Когато няма възможност за снимки на открито, обичам да пренасям динамиката в студиото. Всичките фотосесии са ми любими, вложила съм сърце във всеки декор, всяка постановка и идея. Обичам фотографията ми да разказва, да носи емоция на зрителя, затова и предпочитам постановъчната фотография“, разкрива тя.

За да е сигурна, че фантазията й ще добие визуалния ефект, който си представя, Елриша сама подготвя костюмите, декорите и аранжировката на фотосесиите си. И като че ли може да направи великолепен кадър от всичко, стига да има вдъхновение. „Не мога да снимам без вдъхновение! Нямам ритуали, имам нужда единствено да почувствам човека отсреща. В студиото снимам много дечица напоследък и ми се иска да направя обстановката интересна и занимателна за тях. Харесвам непринудените деца, които наистина се забавляват срещу мен, а когато управляват пиратски кораб е много по-весело, нали!“, казва тя.

Една снимка трябва да носи емоция и пак емоция, отбелязва Десислава Генкова. На нея самата това не й липсва. „Аз съм емоционален човек, но и доста голям реалист. Знам кога едно нещо е добро, кога не е. Имам добра самопреценка и естествено – собствена визия за нещата. Приемала съм критика и все още я приемам, а когато е конструктивна – уча се от нея! Винаги съм казвала, че българите сме едни особени чешити хора, много често се прокрадва завист, дори озлобление към различните. Обичаме да нагрубяваме и много-много не мислим когато използваме думите. Остротата ми е най-вече в моментите, когато някой се е опитал да нагруби мой модел, което наистина ме изкарва извън кожата“, казва за себе си Деси.

И очаква да покори върховете на детската фотография, на която се е отдала във фотостудио „Елриша“.

Снимките на Десислава Генкова може да видите в галерията ни горе.