Елхата, без която не можем

За повечето хора Коледата без елха е немислима. Но тя, елхата, придобива днешния си блестящ вид едва преди 100 години. А пътят, който тя изминава от гората до гостната, е доста дълъг, разказва Дойче веле.

Коледната елха е откритие. Така поне твърди писателят Бернд Брунер, изследвал историята на коледното дърво в Германия. Според него празничната елха се появила за първи път във Фрайбург през 1419 година, когато местните пекари украсили едно дръвче с меденки и орехи. Но тъй като документи за това събитие няма, и други градове като Талин и Рига претендират, че именно там са се издигнали първите коледни елхи. Но във фрайбургската легенда откриваме нещо твърде пленително: на Нова година разрешили на дечицата да разтърсят дървото и да се насладят на нападалите от него сладкиши.

Най-старите свидетелства за украсено коледно дръвче са от югоизточните райони на немскоговорящото пространство и то най-вече от протестанските области. Стигнали до наши дни информации уверяват, че през 1535 г. в елзаския град Шлетщад е имало елха, украсена с ябълки и сладкиши, които можело да се изядат на Богоявление.

От 1539 г. пък има данни, че коледна елха била поставена в катедралата в Страсбург. Всъщност сдруженията на занаятчиите държали особено много на вечнозеленото дърво, което обаче добива широка популярност едва през 19 век. Първоначално само по-богатите можели да си позволят лукса да си сложат елха, а на бедните им се налагало да се задоволят само с клони.

От езически култ – християнски символ

По отношение на корените на обичая съществуват най-различни теории. Така например навремето много култури изповядвали култа към дървото: вечнозеленото дърво като обиталище на боговете и символ на живота. На дръвчето разчитали да им донесе здраве и плодородие, да даде жизнени сили и защита. Римляните украсявали по Нова година домовете си с лаврови клони. А насочването към коледната елха се свързва с представянето на сцени от Библията през Средновековието – християнското учение било поднасяно като театрална пиеса за вярващите, които не можели да четат.

Дълго време църквата отказва да приеме „езическото“ коледно дърво. Но народът успява да се наложи, а Протестантската църква, в крак с демократичните традиции, превръща коледната елха в символ за вярващите, разказва протестантският пастор Джефри Майерс. В края на 19 век тя вече „превзема“ и католическите области на Германия и Австрия.

Все по-голяма, по-красива и по-луксозна

С течение на годинитe украсата става все по-луксозна и пищна. Първата елха, грейнала в светлини, е от 1611 година – когато херцогиня Доротея Сибиле от Силезия наредила свещи по коледното си дръвче.

През 1830 част от декорацията станали и коледните топки, изработени ръчно от стъкло. Според някои легенди, идеята за украсяване на елхата със стъклени топки била на един беден майстор-стъклар от Тюрингия. Действието се развивало през 1847 г., а човекът не можел да си позволи покупката на скъпи орехи и ябълки. И до днес Тюрингия се слави като център за производството на висококачествени стъклени украшения за елха.

Междувременно топките са неотменна част от блясъка на дървото по празника, за чийто произход се замислят малцина. „Почти са го забравили“, констатира пастор Джефри Майерс. Защото Коледа е все пак празникът на рождението на Христос, макар точната дата всъщност да не е известна.