Другарят Миков и клета майка Русия
Само преди година, като председател на Народното събрание, Михаил Миков бе удостоен от тогавашния министър на отбраната и негов съпартиец Ангел Найденов с … почетен кортик за заслуги по повод 10-тата годишнина от членството в НАТО. Тогава Миков прие наградата с усмивка, тъй като имал скромен принос за атлантическата битност на въоръжените сили.
Само преди няколко дни същият Миков, убеден в превантивната сила на народната любов към Москва, поведе пацифистки митинг във Видин, където се отзоваха и представители на руската общност у нас.
„Позицията на БСП по конфликта в Украйна е за мир и за това, че България не бива да бъде въвличана във военни действия“, каза лидерът на столетницата, очевидно пропуснал серията обяснения и призиви на властта за прекратяване на мнимата военна истерия в публичното пространство.
Странно е партия, гласувала за присъединяването на България към НАТО, яростно да тръби, че едва ли не държавата се подготвя да предостави на Запада удобен терен за военен удар срещу Русия. Още по-странно е, когато подобни твърдения идват не от някакъв редови депутат с медиен нагон, а от самия лидер на партията-майка Михаил Миков.
Това не е първото участие на червения лидер в демонстрации, където се веят плакати „Искаме мир“, „В ЕС, но никога против Русия“ и „НАТО – вън“. В последно време той присъства и на протест пред Президентството, който дойде след аналогична, но по-многолюдна акция на „Атака“.
Активността на червените контрастира с поведението им като управляващи, когато прахосаха месеци, за да приемат декларация срещу анексирането на Крим от Русия заради вътрешната съпротива на крайните русофили, които тогава си честитиха победата в третата Кримска война.
Последното настояване на БСП, лансирано от Миков, е, че икономическите санкции срещу Москва са непродуктивни и трябва да бъдат отменени, тъй като страда националният ни интерес. (За протокола – най-ощетени от руското ембарго на плодове и зеленчуци бяха Германия и Полша)
Въпреки по-твърдата реторика, БСП в момента е догонваща в партизанската защита на руските интереси, които все пак сериозна част от електората й споделя – и това не е маловажно на фона на наближаващите през есента местни избори.
Изпусната юзда
В края на януари, по време на международен митинг на социалистите в Пловдив, Михаил Миков посочи, че не АБВ, а „Атака“ и Патриотичният фронт се котират доста успешно сред хората с крайнолеви убеждения, които би трябвало да пълнят електоралното котило на БСП. Макар и неизказани официално, опасенията идват от факта, че Волен Сидеров и компания иззеха изцяло говоренето за Русия с цялата конспиративност и бомбастичност, с които пълнят медийните си бомби.
Доскоро Миков не се притесняваше от „Атака“, вероятно заради невзрачния й рейтинг, но сега картината е друга.
Преди последните избори, на митинг в Казанлък, Миков разграничава БСП по темата „Русия“: „Понеже са избори и всеки експлоатира една или друга тема. Мисля, че и Сидеров го прави. За разлика от тях, ние имаме последователна позиция на доброто взаимноизгодно сътрудничество, културни връзки, историята, в която Русия ни е Освободила, православието“.
Кабинетът „Орешарски“ бе вързан с червен конец за златния палец на Волен Сидеров – неудобен факт, който БСП неглижираше с уговорката, че низвергнатата в Европа „Атака“ не заема постове в управлението. Сега БСП не страни от „Атака“, напротив – все повече им подражава.
„Атака“ представя Русия като страдалец от западните икономически санкции, но и като жертва на бъдеща военна агресия на НАТО, което стана повод военният министър Николай Ненчев да ги обвини в руска пропаганда. Ако гледате телевизия Россия 1 на Кремъл – там дори фиксират годината – 2020, когато САЩ ще удари Матушка Рус чрез своите марионетки в Източна Европа.
И докато Волен Сидеров бе на продължително работно посещение в Крим, а Миков се подвизава на сигурно във Видин, разбрахме от руски медии, че БСП е първият партньор, който ще бъде потърсен от „Атака“ за провеждане на референдум за излизане от НАТО. Тоест, БСП е поставена в ролята на пасивния партньор, който чака да бъде избран и поканен.
Засега Миков не е дал отговор на „офертата“ на „Атака“, но добре припява патриотичната нотка, която тенденциозно обвързва любовта към родината с любовта към Русия.
Затова и често повтаря: „Не е лошо да си русофил. Що за комплекси имат някои? Всеки има право на симпатии, но българският народ не може да забрави това, което Русия е направила за него“.
А нещо ново?
Оставяме настрана историческата правдивост на тази теза, по-важното е друго – БСП отново гледа напред през диоптричните рамки на старите, изпипани тактики, прилагани от апартчиците години наред.
Впрочем, сред тях е и БСП-кариеристът Миков, заиграл в последните години по неволя като неудачната резерва, която влиза на терена преди очертаващо се поражение, но все не успява да отсрами отбора с почетно попадение. Нито като вътрешен министър, когато наследи Румен Петков и позволи грозните провокации и полицейския побой срещу студенти през 2009 г.. Нито като лидер на БСП, когато обявеният курс към победа на изборите доведе до най-ниския им резултат и до изравняване (с един повече) по депутати с ДПС.
Той стои начело на костелива структура, която трудно се отваря за промени – или предпочита „контролираните“ такива, затова не е чудно, че столетницата се качва на покрива, за да си търси пъпа. Друг е въпросът какво ще намери. Защото политическата среда стана много конкурентна и много наситена откъм претенденти за вярност на Москва.
