Дрогирането на американското дете

Докато стигнат до гимназията, около 20% от американските момчета ще бъдат диагностицирани като хиперактивни деца с разстройство на вниманието (ADHD). Проблемът е, че повечето от тези диагнози са погрешни и по-голямата част от тези момчета завършват с лекарства, само защото се държат като момчета.

Математиката е, че ако имате син в САЩ, шансът той да бъде диагностициран с ADHD е едно към седем. Ако това се случи, на него ще му бъдат предписани стимуланти (Риталин, Адерал), които трябва да се справят с тази ситуация. Според „потенциала за създаване на физическа и психическа зависимост“, DEA класифицира тези лекарства в една група с кокаин и метамфетамин.

„Представете си имате 6-годишен син. Малко дете, за което сте отговорен. Малко дете, за което бихте получили куршум … Малко дете, за което бихте направили всичко, за да бъде щастливо.

Сега си представете, че това малко дете – вашето малко дете – вечер е само в леглото си, с очи, пълни със страх, уплашено да мръдне, с непознат и страшен глас, който звучи в главата му. Представете си как се тресе, защото не е яло цял ден, защото не е гладно. Главата му пулсира.

Сега си представете, че той страда така, заради грешка. Защото един лекар го е прегледал само за 12 минути, после е погледнал във въпросник, на който е отметнал няколко кубчета. След това е изслушал кратък доклад за това как детето ви не може спокойно да седи в детската градина и е направил диагноза за заболяване, което момчето няма. За финал е предписал рецепта за силно лекарство, което не му трябва“, пише Райън Д’Агостино в априлския брой на Esquire.

От 2003 г. до днес броят на диагностицираните случаи на ADHD е нараснал с 42%. Момчетата е 2 пъти по-вероятно да бъдат диагностицирани с ADHD в сравнение с момичетата. Докато стигнат гимназията, всяко 5-то момче ще има такава диагноза.

През последните тридесет години напълно се променят навиците при лекарите и родителите. През 87-ма година съвсем рядко някой решаваше да предпише на детето ви Риталин. Днес същото лекарство е най-масовия метод за справяне с „проблемни деца.“

Произволът на диагностицирането на ADHD анализира проучването „Influence of Relative Age on Diagnosis and Treatment of Attention-Deficit/Hyperactivity Disorder in Children“, в което участват почти 1 милион деца на възраст от 6 и 12 години. Проучването показва, че децата, които са родени през декември е 41% по-вероятно да бъдат диагностицирани с ADHD, отколкото при тези, родени през януари.

За правилата за диагностицирането и симптомите лекарите разчитат на книгата Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (от 52-ра година се издава от American Psychiatric Association). В последното издание и допълнение те вдигат възрастта, на която може да се диагностицира ADHD, от 7 на 12 години.

Когато излезе първият драфт от новия DSM, Лиза Косгров (клиничен психолог, професор в Университета в Масачузетс и стипендиант на Центъра за етика в Харвард), критикува докторската общност, която на едро насърчава постоянното добавяне на нови симптоми и проблеми: „Дойде време да се прецени дали трябва да продължи да се вярва на APA, която е сериозно финансирана от фармацевтичната индустрия, да вади нови ревизии на ръководството.“

„Част от проблема е субективността и силата на културата, която се е примирила с решения, базирани на лекарства. Десетилетия изследвания са похарчени в опит да се определят нарушения на клиничния начин, но крайната диагноза (синът ти има ADHD) е напълно субективна“, пише Д’Агостино.