Доклад на ЦИД: Главният прокурор и ВСС не оправдават очакванията за борба с корупцията

Няма промяна в средата, която благоприятства развитието на корупцията, а главният прокурор и Висшият съдебен съвет не оправдават очакванията, че ще има напредък в противодействието на корупцията и организираната престъпност.

Това са основните изводи в доклада на Центъра за изследване на демокрация и на тема „Корупция и антикорупция в България (2012 – 1013 година)“, осъществен с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“, цитинрани от държавното радио.

Равнището на корупцията не се променя практически. Няма промяна в средата, която благоприятства развитието на корупцията. Противодействието има два аспекта – начинът на организация на взаимодействие между гражданите и държава, а другият аспект е наказателното преследване на отклоненията, заяви Александър Стоянов, директор на научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията.

От Центъра упрекват главния прокурор Сотир Цацаров в намеса в политическите процеси. Стремежът към публичност и засилена активност на главния прокурор по актуалните скандали и проблеми създава усещането за прекомерна активност по конкретни поводи, неизбежно водеща до пряка намеса в политическия процес. Резултатът е недобър баланс между усилията на прокуратурата да е по-публична и допустимата публичност с оглед обосноваването на обвинителните тези и защитата на законността, сочи докладът.

В доклада се отправят и критики към ВСС за начина, по който Цацаров бе избран на тази позиция в края на 2012-а година. В условията на състезателност и публичност (изборът – бел. ред.) може да бъде предопределен и непрозрачен, особено ако състезателността е привидна, а процедурата е манипулирана, се казва в доклада.

Равнището на корупция не се е променило съществено през 2013-а година спрямо преходната година, въпреки назначаването на новия главен прокурор, а доверието в държавните институции остава изключително ниско. Неясни и безрезултатни остават действията на законодателната и изпълнителната власт за противодействие на корупцията, е друг основен извод в доклада.

Продължава да има засилен интерес на политици и финансовo-икономически групировки към висшите позиции в съдебната власт и към управляващия я кадрови орган в лицето на Висшия съдебен съвет. Трайна практика остават задкулисните политически договорености и опити за влияние в съдебната власт.

Въпреки това Центърът за изследване на демокрацията отчита, че от 1999-а г. досега нивото на корупцията е намаляло двойно. Ако през 1999-а година 29% от хората са извършили корупционни деяния, то през 2013-а година те са 14 процента. Един процент е равен на 65 000 души. Като цяло корупцията намалява, но с несъществен темп. Основна причина за това е липсата на промяна в средата, която благоприятства това явление, допълни Александър Стоянов.

Изследването не отчита някакви действия на властите по отношение на монополите и сочените в обществото като олигарси. Директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова смята, че антикорупционните органи у нас не работят достатъчно ефективно. В това число влизат БОРКОР, ресорната парламентарна комисия, тази във ВСС и комисията за конфликт на интереси.