До Смочево и назад с Kadjar

Виждам Kadjar на паркинга отдалеч. Първото, което ми прави впечатление, е цветът. Разкошно червено, блеснало под септемврийското слънце като божоле. Облизвам се лакомо, докато го приближавам с ключовете в ръка. Влизам, паля, тръгвам. Ще съчетавам тест-драйв с еднодневна роднинска екскурзия. Предстои чудесен ден!

Сърфирам по „Г.М.Димитров“ и ловко се престроявам, установявайки, че Kadjar е доста пъргаво момче, въпреки големината си. На кръговото на Кулата, спретнат селтак ме засича, при което го удостоявам с екстремно презрителен поглед иззад тъмните си очила и от височината на Kadjar-a. Още едно предимство на едрите коли – много по-лесно се докарва качествен презрителен поглед и идва много по-естествено.

Разбира се, съумявах да гледам лошо и от старата си Mazda Demio, по-известна като „колата на луда вдовица“, но нали разбирате, докато се налага да навивам ръчката на прозореца, за да го отворя и в крайна сметка да погледна лошо, ефектът се губи. Както и да е, отклоних се от темата.

Успявам да паркирам на малката „Гечкенли“, уверявайки се в достойнствата и смисъла на камерата за задно виждане. Дори русата ми коса не успява да ми попречи на перфектното успоредно паркиране, тъй като камерата е широкообхватна и дава идеална видимост назад. Взимам майка ми и баща ми, които ахват от външния вид на Kadjar-a. И ги разбирам. Дизайнът на френския SUV е впечатляващ: плавни линии, широки рамене, атлетична осанка, красиви стопове и агресивна предна решетка, иззад която гледат предизвикателно два фара с LED светлини.

Докато шофирам по булевард „България“, се натъквам на страхотна изненада – при наличие на кола в мъртвата зона, на страничното огледало светва предупредителна лампичка. Хитро! Сигурна съм, че т.нар. blind spot warning система ще предотврати сума ти инциденти.

Едно качване на последния за деня пътник, баба ми, и няколко километра по-късно затвърждавам първоначалните си добри впечатления от интериора на Големия. Модерен, удобен, луксозен дори бих казала. Материалите са от очевидно високо качество – естествена кожа с контрастен шев, която ме кара да се чувствам луксозно. Онова, което не ме кара да се чувствам луксозно, са варените яйца, които баба ми изважда с предложение да си хапнем по пътя. Майка ми започва да й крещи, баща ми се разхълцва и аз откривам чудесен повод да тествам музиката на колата. Уау! Аудио системата Bose определено върши работа дори когато искате да се изолирате от семеен скандал в купето. Богат, плътен звук, туптящ бас, изчистени високи тонове и субуфер с панорамен звук. Добре…

Арматурното табло е изцяло дигитално и имам достъп до всички възможни данни, които ми трябват: навигационна система, ограниченията на скоростта, потреблението на гориво т.н. Като стана дума за потреблението на гориво, следва да отбележа, че за размерите си Kadjar e доста икономичен. Разходът по време на цялото пътуване на надвишаваше 7 на 100, а говорим за кола, в която спокойно могат да се возят пет човека…Добре де, спокойно могат да се возят четири, а прилично – пет. Опасност от клаустрофобия при всички положения не съществува, благодарение на панорамния покрив, който ми позволява да шофирам под открито небе.

Шофирам до Благоевград без спирки и без умора. Kadjar без проблем вдига достатъчно висока скорост за магистралата и на шеста предавка се пътува комфортно, пътниците не усещат неравностите на родните пътища и никой не мрънка. Ускорението 0-100 км/час става за 10,1 сек. Карам модел с ръчна трансмисия с 6 степени, но от Renault предлагат и друг вариант – автоматична с два съединителя.

След обяд в парка над Благоевград, до езеро с черни лебеди, поемаме по обратния път към столицата. Отбивам се до Смочево, където на 5 км от магистралата е винарната Меди Вали с чудесно вино на приятни цени и се запасявам за зимата. Установявам, че вместимостта на багажника позволява натъпкването му с няколко кашончета вино + завиден брой празни пластмасови бутилки от минерална вода, които баба ми е взела за пълнене, в случай че минем покрай извор с минерална вода.

Малко след Смочево виждам и това, за което се озъртам, откакто съм в извънградска среда с Kadjar-a – запустяла нива! Знам, че се води „паркетник“, но системата 4х4 и 19-цоловите гуми ми подсказват, че мястото му не е само на асфалта. Набутвам се в нивата и…voila! Kadjar не е класически „паркетник“, нито „килимник“, нито „балатумник“. Това е един истински офроуд автомобил! Да, не може да стигнете с него до Рилските езера, което може да направите с УАЗ-ка, но хайде да бъдем честни – в УАЗ-ката няма и кожен автосалон, нито мултимедийна система или паркинг асистент.

Прибирам се в София и оставям колата обратно на паркинга с лека тъга. Божолето лъщи на вече залязващото слънце, а аз си тръгвам с идеята това да не е последният път, когато виждам тази кола. Поради разсеяност или може би подсъзнателно нарочно, забравям виното в багажника. Така че съм сигурна, че ще я видя отново.

За визуализация на петъчното приключения – в галерията.

Снимки: Личен архив