Дидие Щосел: Целта е да имаме по-добри резултати от новините на Би Ти Ви догодина

| от |

Публикуваме със съкращения интервюто на Дидие Щосел за в. „Преса“

– Нова премести „Часът на Милен Цветков“ непосредствено преди полунощ и така разчисти следобедния пояс. Защо?

– Това е един вид тест. Дадохме си сметка, че да се говори за политика между 16,30 и 17,00 ч., не работи много добре. Потърсихме добри практики и видяхме, че в Гърция политическите токшоута след полунощ са много успешни. Обсъдихме с Милен идеята за новата концепция за късно политическо токшоу и той я прие с ентусиазъм. Даваме си сметка, че ще е трудно, защото зрителите не са свикнали да гледат политика в такъв час. Все пак решихме да експериментираме и ще дадем на Милен достатъчно време.

– Кой ще заеме мястото на Кеворкян в неделя следобед?

– Никой не може да заеме мястото на Кеворк. Интересно е, защото с него развих много добри лични взаимоотношения, въпреки че той не е от хората, които виждам всеки ден в телевизията, както е с Ани Цолова, Ани Салич или Николай Дойнов. Благодарение на дъщеря му, която превежда на нашите срещи, имахме многократни и изключително дълги разговори, някои от които са били дори по 3-4 часа. Намирам го за изключително интересен и ерудиран човек.

За мен „Всяка неделя” е част от българската история. Ако при създаването му е имало формати и лицензи в България, сигурен съм, че това щеше да е най-успешният български формат. От него тръгват много идеи и рубрики, които в момента виждаме в други предавания. Както и самият Кеворкян казва, в момента има 12, 13 или 14 негови клонинга. В такава среда се губиш, дори да си най-добрият. След като договорът му изтече, имахме дълъг разговор и аз му казах: „Не е необходимо да бъдеш един измежду 13. Нека през есента помислим как да използваме силата ти.“ Той вече спомена в интервю за „24 часа”, че сме обсъждали как в бъдеще може евентуално да се вглежда в някоя известна фигура от съвременната българска история. Да я анализира, както само той може, да я представи, да я сблъска със съвременността. Това засега е само идея, но е посоката, в която мислим.

– Има ли тенденция Нова да вади външните продуценти от публицистичните си предавания?

– Преосмислихме концепцията за публицистиката ни – искаме в бъдеще тя да се реализира като вътрешни продукции, а не като външни. Ако погледнете програмата ни от миналия сезон, ще видите, че почти всички публицистични предавания през уикенда бяха дело на външни продуценти. Това има предимства и недостатъци. Искаме да създаваме публицистични предавания, които да принадлежат на Нова. Разбира се, ще има и изключения, но в бъдеще по-голямата част от публицистиката ще се създава от екипи на телевизията. Никой не би искал да инвестира време и средства в едно предаване и след време някой друг да му го вземе.

– В интервю за „Преса“ преди година споделихте сериозни планове за „Новините на Нова“. Преди дни обаче Би Ти Ви обяви, че за втори пореден месец „Би Ти Ви новините“ бележат ръст за ваша сметка. Доволен ли сте от развитието на „Новините на Нова“?

– Да, изключително много. Това, за което вие говорите, са данни на ГАРБ. Днес ние гледаме основно данните на агенция „Нилсен”. Мисля, че няма нужда да обяснявам какво е „Нилсен” – присъствие в 30 страни и дял около 40 на сто от пийпълметричния пазар в света. Данните на „Нилсен” показват, че през януари във възрастовата група 18-49 години новините на Би Ти Ви в 19 ч. имат около 34,5 на сто от аудиторията, а на Нова – 23,6 на сто. През юли Би Ти Ви в 19 ч. има 28,5, а Нова – 24,5. Тоест, разликата от 11 на сто вече е само четири пункта. Знам, че заличаването на предимството на Би Ти Ви в новините ще отнеме още време, но спад от 11 пункта до 4 за само седем месеца не е лошо, нали? Ани Салич и Ники Дойнов вършат отлична работа, както и Христо Калоферов и Даниела Тренчева. Моята цел е да имаме по-добри резултати от новините на Би Ти Ви през първата четвърт на 2015 г.

– Поне през следващите две години футболното първенство на България ще се излъчва в програмите на „Нова Броудкастинг груп“. Имате ли специални планове за отразяването му?

– Доскоро обмислях включване на мач в програмата на Нова в неделя. В момента срещите се излъчват само по Диема и по Нова спорт, защото е лято, а мачовете се играят в часове като 19 и 20 ч., които по Нова са запазени за друго. През есента положението ще се промени и мачовете ще започват в 16 или 17 ч., което ги прави подходящи и за Нова телевизия. Междувременно научихме, че Би Ти Ви ще местят „120 минути” на Светослав Иванов в неделя. Ние обмисляме преместването на Сашо Диков в неделя, защото той прави много добри резултати срещу „120 минути”. Ако всичко това се случи по този начин, то мачът от българския шампионат по Нова ще е в събота.

– По-лесно ли ще е за Нова и за Би Ти Ви, че след затварянето на Корпоративна търговска банка TV7 очевидно отпада от битката на големите телевизии?

– Казвал съм го и преди. Във всяка източноевропейска държава с конкурентен телевизионен пазар има по две големи частни телевизии. Така е в Чехия, Словакия, Унгария, Румъния. В България от 2008 има опити да се направи и трета голяма телевизия. Първо беше Про.бг, а след това и TV7. За двете телевизии безуспешно и срещу пазарната логика се инвестираха страшно много средства. Сега отново сме в ситуация, в която има само две телевизии, които се стремят към първото място. Като цяло това е положителна новина за пазара. Първо, разходите ще се нормализират, защото когато три телевизии се стремяха да станат №1, цените излязоха извън контрол. Рекламодателите отново ще знаят, че има две телевизии, с които да преговарят.

И най-важното, медиите отново ще са медии. Експериментът с TV7 беше по-скоро политически и икономически, опитваха се да контролират ситуацията чрез пийпълметрия и рекламни агенции. Сега на пазара отново имаме две медии, които не искат никакви бонуси извън него.

Що се отнася до КТБ, аз съм банкер по професия и мога да кажа, че познавам този пазар по-добре от телевизионния. Ако аз бях гуверньорът на БНБ, щях да се запитам, преди да се стигне до тази ситуация, как една банка расте с по 20-30 на сто на година, при положение че всички други го правят с най-много 1-2 процента.

За мен хората с влогове до 100 000 евро трябва да получат възможно най-скоро поне част от парите си. Знам, че във Фонда за гарантиране на влоговете има само два милиарда, което не би покрило всички депозити. Властите обаче не трябва да забравят, че за много хора тези 100 000 евро са всички пари, които те имат и са спестили.

Хората с влогове над 100 000 евро ще се наложи да поемат рисковете на пазара. Няма как да очакваш лихва от 8-10 процента и в това да няма риск. Надявам се в следващите 2-3 месеца нещата да се оправят. От информацията става ясно, че в КТБ са затворени около пет милиарда лева, което е около 7 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Това е твърде много.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК.

 
 
Коментарите са изключени за Дидие Щосел: Целта е да имаме по-добри резултати от новините на Би Ти Ви догодина