Или 10-те неща, които можем да научим от децата, в случай, че сме ги забравили… Както и нещата, които можем да запазим от детството…
„Възрастните нищо не разбират, затова и децата са тук, за да им обясняват” е любимият ми цитат от „Малкият принц”. Има още няколко дребни неща, които децата могат да обяснят на възрастните. Неща, които те удобно са решили да забравят…
1.Животът е прекрасен… и всеки ден е ново приключение, разбира се. Хората се вторачват в себе си и рядко забравят да се наслаждават на нещата, да ги изживяват. Е, децата го правят и обичат да напомнят затова. Те обичат и живеят за мига и пълноценно.
2. Всичко се оправя с малко шоколад… или с нещо друго, което да е сладко. Пипи Дългото Чорапче е казала, че бонбоните и сладките лекуват почти всички болки и е била права.
3. Бъди смел и безстрашен… Звучи като клише, но хората често се страхуват от много неща, и нямам предвид Торбалан или Баба Яга, не изначални детски страхове, а други – по-елементарни в миналото, по-засилени сега. Като страхът от отхвърляне, от загуба на работа, положение, пари, вещи… Децата не само не се страхуват от тези неща, те са достатъчно смели да си ги поискат, да се борят за тях и да си ги заслужат. Освен това не са ли супергероите (изначалните смелчаци) плод на детското въображение на своите създатели!? Хората, които могат всичко. Точно така.
4. Опитвай нови неща… Френският писател Андре Жид е казал: „Човек не може да открие нови океани и светове, ако не се реши да напусне брега.” Хората и тяхното ежедневие никога не напускат удобния бряг на колата, работата, града, дивана… Никога нямат време. Вярвам, че времето се измерва по много начини (и часовникът е най-грешният…) Детското време стига за всичко и всички… Денят е безкрайно дълъг, нощта – адски кратка… Ваканцията – най-дългият период в живота на всяко дете… Затова времето не е фактор за новите неща. Детският мозък е устроен така че да е любопитен, да търси, да иска, да може, да знае… Най-великите умове на света не са загубили именно това в себе си и са се превърнали в откриватели. Случайност? Не мисля.
5. Радвай се на малките неща… Всички знаем, че скъпите телефони и голямата кола са изключително важни за ежедневното ни съществуване… но и дребните работи са важни. Децата се радват почти на всичко – от пластмасова свирка до пъзел за 5 лева… Цената и марковото брандиране на едно нещо, на една вещ, става важно чак в тийнгодините на един човек и се застопоряват там завинаги. Един автор казва: „Радвай се на малките неща, защото един ден, когато ти се наложи да се обърнеш назад, може да се окаже, че само те са имали значение.” Не само материалните, но и емоционалните малки неща.
6. Винаги питай, пей и играй… Любимият въпрос на децата е „защо”. Всяко нещо, което те не знаят, но искат да знаят, е придружено с този въпрос. Безсрамни, че не са разбрали нещо и не знаят, те винаги питат и искат да научат. Без да сте досадни, може да правите същото. Радват се на музиката и винаги пеят, дори когато не знаят думите. Защото са безсрамни, буквално. Обществените и морални норми не са оформени ярко в съзнанието им и те не се притесняват да си кажат, когато не могат или не знаят нещо. Не е страшно, не боли и не е срамно. А играта е един от основоположниците на доброто общество, доброто функциониране и добрата памет. Научили са го не само детските градини, но и някои от големите корпорации… А знаете какво казват за хобито и професията, нали…
7. Вярвай в чудеса… Или изобщо вярвай в нещо. Едно модерно течение смята, че ако настроиш мисълта си на правилната вълна, може с нейната сила да предизвикаш каквото си пожелаеш. (Не, нямам предвид потоп.) Децата истински вярват в чудесата и по-добрия свят, който ни заобикаля и това ги прави невероятни и щастливи оптимисти. А не навъсени лели и чичовци. И още нещо важно – те истински вярват, че могат да постигнат всичко и в повече случаи наистина успяват…
8. Наслаждавай се на момента… Миналото вече е назад, а бъдещето предстои да се случи. Това, което е важно е сега. Когато човек порасне, трудно успява да се наслади на някой настоящ момент. Той винаги гледа напред, някъде и е в очакване на нещо, или мисли за нещата, които са се случили и той не може да поправи. „Животът се случва, докато ние си правим планове” е фраза именно за тези моменти.
9. Имай много приятели… Човек е социално създание, той не може да бъде абсолютно изолиран или сам постоянно. Децата сетивно усещат това и винаги се сприятеляват. С малкото детенце на плажа, с леличката в магазина. Децата успяват да общуват с някой дори и когато той не говори техния език. Наскоро ми се случи това, когато синът на моя приятелка прекара пет незабравими дни на морето с едно френско момиченце. Те общуваха по друг начин, не с думи… и станаха приятели.
10. Всеки ден е ново начало… Каквото е станало вчера си е било за вчера, днес е нов ден. Когато бях малка имах чувството, че дават „Милион и едно желания” веднъж в годината или поне в месеца… Наскоро разбрах, че това се е случвало всяка седмица и аз почти не съм изпускала брой. Тогава обаче всеки ден ми се струваше като нещо ново и различно и безкрайно… Забравила съм тези моменти, а е добре човек да помни тези неща, да опитва да започне на чисто, да бъде смел, щастлив и да обича поне малко шоколад…