„Дете 44“: Детство мое, написано реално!

Автор: Амелия Понд

Има нещо странно в това западнярите да правят филми за Русия. Както и да го погледне човек. Но те въпреки това опитват, къде успешно, къде не.

„Дете 44” е последният опит за направата на такъв от шведския режисьор Даниел Еспиноза. И тъй като е швед ще видите, че и във филма почти всички актьори са шведи. С тази разлика, че всички говорят на английски, но с руски акцент. Защо в комунистическия СССР хората говорят на английски, никога не ми е било ясно и това няма много отношение към филма, с тази разлика, че на моменти дразни.

„Дете 44” е от онези странни филми, които хем ти харесват, хем не. Хем тече бързо, хем има дупки в сюжета… Най-големият плюс на Еспиноза е добрата визия и актьорския състав, който е събрал. Гари Олдман (макар и с малка и странна роля), Венсан Касел (и той като добрия стар Гари), Том Харди (който е толкова добър в главната роля, че направо те е яд, че не играе по-често), шведката Ноуми Рапас, която партнира страхотно на Харди и колкото и странно да звучи, двамата са хубава двойка, прекрасният Джоел Кинаман, който трябва да се гледа навсякъде, където играе – чака го голямо бъдеще и двама прекрасни скандинавски кино звезди – Фарес Фарес (който е роден в Ливан, но работи и живее в Швеция) и датчанинът Николай Лие Каас. Двамата играят заедно във филмите поредица по романите на датския писател Юси Адлер-Улсен. („Жената в капан” и „Убийци на фазани” – и двете издадени у нас от издателство „Емас”.)

Въпреки това, филмът нещо не им се получава. Поне не в смисъла, в който аз разбирам киното – ясно, динамично с интересна история и без сюжетни дупки. За съжаление тук те са много. Но странно, не дразнят много. Дори зрителят трудно ги осъзнава в процеса на гледане, макар после да разбира, че нещо не е било наред. Историята е фикция разбира се, но е вдъхновена от серийния убиец Андрей Чикатило, който е сериен убиец роден в Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от Ростов“. Чикатило е обвинен в убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г. Той е разстрелян четири години след ареста му.

Освен това обаче, филмът не спира просто с убийства на деца. Той има за цел, по много остър начин да покаже как комунистическият режим е основният виновник за появата на хора като Чикатило – в началото лентата започва със справка за гладните години в Русия и Украйна по време на управлението на Сталин. Също така обвинява същия този режим за липсата на емпатия, ниското ценене на човешкия живот, живеенето в страх от полицията и правителството и прочие, прочие други неприятни теми, които комунизмът, фашизмът и социализмът могат да предизвикат в една модерна западна човешка глава.

Освен сюжетната линия със серийния убиец, за когото правителството твърдо отрича, че съществува, защото „в Рая няма убийства”, има още много сюжетни линии, които разказват за режима, предателите на властта, задкулисните игри, амбициозните млади руски военни офицери… Все приятни теми. Може би заради това филмът е доста объркан. Сюжетните линии се преплитат като голямо кълбо, в което не можеш да разбереш кое къде отива и къде свършва. Режисьорът – Даниел Еспиноза и сценаристът – Робърт Прайс, едва се побират в два часа и 17 минути. И по онова, което се вижда финално на екран е ясно, че са изрязали доста неща впоследствие. Може би оттам идват и сюжетните дупки.

Въпреки тези неща филмът тече бързо и динамично. И наистина, когато си излезеш от киното, те оставя с чувството, че си гледал един тежък (доколкото този тип комерсиално кино може да бъде наистина тежко), но иначе приличен филм. Чак после идват съмненията дали това в действителност е било така.

Филмът е базиран на романа на писателя Том Роб Смит със същото заглавие, който се очаква много скоро да бъде издаден и у нас. Нормално писателят е англичанин, не е руснак. Може би затова и лентата носи такъв дъх на американско кино, което иска да бъде европейско, но не е. В крайна сметка, филмът предизвика скандал и беше тотално забранен в Русия ден преди официалната си премиера там.

У нас пък може да го гледате вече по кината. Сами преценете дали искате.