Ива Дойчинова: Десет човека, от които се възхищавам днес

Поканихме любимата ни Ива Дойчинова да сподели с нас десет човека, от които се възхищава днес.

От както ми писа тази идея и това заглавие ми влязоха в главата и мисля за моята десетка, дали ще го докарам до 10 и кои са те. Днес един статус на Ахилеас Лилов във ФБ ме тласна към финала на изречението – 10 човека, от които се възхищавам днес! Ахи е цитирал думите на Радичков” „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.” Но времето, в което живеем прави хората едно красиво заглавие и дълъг, скучен текст. Време на много шум и малко смисъл – и пълно с правописни грешки. Пак по Радичков: “много ловец, малко лисица”.

Сядам да пиша с търсачеството на човек, който е буквално засипан от истеричен авто ПР във всякакъв вид и му е писнало да отваря красиво опаковани бутилки, пълни с газирана глупост. Сядам да пиша с възхищението към тези хора, които обичам да “чета” днес:

1. Иво Божков – момчето, което стана Човек на годината в класацията на БХК заради това, че предаваше и продължава да предава на живо всички протести и акции, които си струва да се видят без акцентите от ред колегията на „важната“ телевизия. Един човек – един телефон и една идея.

2. Жюстин Томс – един от лидерите на протеста и основател на Протестна мрежа. Тази мила и много нежна жена ми взе акъла със смелостта и решителността си. Позната като онлайн издател, журналист, маркетинг експерт, писател, радетел на много каузи, свързани с децата изобщо не ми се връзваше като активен мотор на протести и акции. Тя не е роден борец от барикадите и изобщо не може да говори на арогантния език на политиците. Но се изправи със своята етика и морал. Нежност и накърнимост. Търсеше сила от всички и я намираше в единомишлениците. За мен тя е „лицето“ на протеста без никога да е искала да става лице.

3. Евгений Дайнов – рокаджията от село Миндя. Всяка негова дума и текст правят смисъл. Не избира стола, на който да седне по височината на медията и уютната подпора на политическата сила. Точно обратното – прекрасно независим и елегантно отдалечен в любимото си село „мери“ според височината на света и собствения си критерий. Нека да го грачат вестникарите след това:)

4. Рут Колева. Не се страхува да опита всяко предизвикателство, да срита всичко, което не й харесва и да излезе с опит и вироглавство на рижа принцеса. Пее като богиня и прави музика по световни стандарти, а не по комерсиални стереотипи. Момиче за обичане. Артист за слушане.

5. Цвети Пиронкова – елегантно заби добрата новина още в началото на годината и спечели турнир, изненадвайки всички следачи на успешни българи, дори спортните коментатори. Малко говори, много работи и откри разковничето – „радвай се на играта“

6. Георги Господинов – пише за душата, гали душата, рови в душата и те кара да чувстваш любовта на границата с болката. Направи четенето на български автори мания. Обърна се със слово на 24 май пред всички високопоставени „уж държавници“ у нас, започвайки със „Добро утро, деца“ и се обърна първо към малчуганите – струпани зад него!

7. Максим Ешкенази – световно доказан диригент идва тук, за да прави Фортисимо – една идея, която запознава малките деца, младите и големите с класическата музика. Прави го, защото не можел да прави това в Америка и да не го прави заради нас – българите. Лети на високо в прекия и преносния смисъл, радва се като дете, не спира на обича и създава.

8. Милен Врабевски – европейския гражданин на годината, който чрез фондацията си Българска памет променя средата у нас. Създава условия за обучение на българчета в позанемарените крайчета на България и сред етническите българи, живеещи в чужбина. Популяризира нашата история и славно минало тук и в ЕС. Създава българска музика за световни музиканти и събира Jonh Lawton и Toto под продукция с българско име. „Не се дразни от чалгата – създай добър продукт, който да се слуша. Не се дразни от простотията – създай алтернатива“ – това е неговия почерк.

9. Жана Бергендорф. За малко да пропусна този Х фактор, но се вкамених на финала. Открих Жана на повторенията в нета и започнах да я слушам и следя с наслада. Адско момиче, по-скоро млада жена с минало, както казва приятеля Оскар Уайлд:) В нейното излъчване на сцената и вричането в музиката обещават много… + ярките очи и специфичната усмивка. Сцената си има кралица, а това момиче има сърце, талант и дързост. Дано да тръгне по яркия път.

10. Живко Петров. Великолепният маестро, стоящ зад музиката на Белослава, Мария Илиева, Орлин Павлов, Любо Киров и още много продължава да вае звученето с адски максимализъм и да вдига още по-високо топките. С JP3 влиза в лоното на райския джаз, но може да се претвори във всяка голяма личност в музиката, запазвайки собствения му глас.

ПП – имената в десетката не са редени по азбучен ред, нито по предпочитание. А ей така – от емоцията, с която написах това.

Усмивки, Ива.