shareit

Демографско-дългови проблеми

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com/)

Преди няколко години Министерството на финансите публикува едно интересно изследване: „Дългосрочен ефект на застаряването върху публичните финанси в България 2010-2050“. В началото на същото се говори за демографския срив на Словения, следствие от който са дебалансираните публични финанси, каквито са в момента в България, и очакваните като резултат катаклизми.

demographics4

Ще попитате защо Словения? Според същото изследване Словения е една от страните в Европа с най-застаряващо население. В периода 2004-2050 г. се очаква публичнитей разходи да нарастват с 9,7 процентни пункта. Горното ще доведе до нарастване на съотношението на държавен дълг към брутен продукт от 30% в началото на разглеждания период до около 300% в края му. Само да припомня, че според различните модели за определяне на проблемното ниво на съотношението държавен дълг към брутен продукт за гранична стойност се счита 80%. Казано в прав текст, на езика на финансите това означава единствено – фалит. Според същия документ демографските прогнози за България са повече от катастрофални.

След 2020 г. населението на България ще бъде под 7 милиона. След 2040 г. вече ще бъдем под психологическото ниво от 6 милиона. През 2050 г. прогнозата е за численост на нацията от 5,44 милиона. Това, разбира се, ще има и директен ефект върху състоянието на икономиката и публичните финанси
Значителното намаляване на хората в работоспособна възраст ще се отрази съществено и на предлагането на труд. Има ясно изразена тенденция на намаляване на работната сила. Към настоящия момент на болезнено висока безработица това изглежда като фикция, но логиката показва, че нацията неизбежно ще попадне в този трап. И сега, най-притеснителната прогноза.

Освен че сме видимо изчезваща нация, процентът на растеж на брутния продукт след 2030 г. ще бъде под 2%. В периода 2040-2050 г. де факто икономиката няма да може да отбележи какъвто и да е икономически ръст. Прогнозата е, че в периода 2040-2050 г. той ще бъде малко над 0,1%.
Защо започвам коментара си по този начин? Отговорният политик знае, че всяко обществено значимо политическо решение, което има хоризонт под пет години, е спорно.

В този смисъл бюджетът на държавата, въпреки че се приема за всяка година, има дългосрочно влияние върху публичните разходи. Бюджетната политика през последните пет години на хронични бюджетни дефицити ще има съществено влияние върху бъдещите поколения. Увеличаващите се държавни дългове ще бъдат изплащани от тях. Някой има ли съмнение по този въпрос? Нещо повече – имаме ли право спрямо следващите поколения на такова поведение? Има ли отговорен родител, който иска да завещае дългове на своите деца

Политиката на държавните разходи, които ще стимулират икономиката, са абсолютно несъвместими с отговорното управление на публичните финанси. Често пъти левите управници ни навират в лицето примера с Кейнс и прословутите държавни разходи в инфраструктурни проекти, които били изтеглили САЩ от тресавището на Великата депресия през 30-те години на миналия век.

Окей, по същия начин обаче могат да бъдат приети и европейските фондове за икономиката ни като форма на интервенция, но от страна на общия бюджет. Нали така? Защо не се получава ефектът на мултипликатора, т.е. всеки вложен лев в инфраструктурен проект да увеличи ефекта в икономиката три пъти. Противниците на чисто пазарните механизми трябва да се замислят върху този факт.

За 2014 г. Министерството на финансите предвижда да увеличи вътрешния дълг на страната с нови 400 млн. лева. Нетната сума на вътрешния дълг към края на ноември 2013 г. възлиза на 6,130 млрд. лева. Номиналният размер на външния дълг към същия период възлиза на 3,649 млрд. евро. Както многократно съм заявявал, в света на финансите често тенденциите са много по-важни от конкретните цифри.

Каква е констатацията за публичните финанси? Имаме тенденция на хронични дефицити, които повличат след себе си непрекъснато увеличаващо се ниво на държавния дълг. Прави ли ви впечетление, че напоследък стана модно всеки нов финансов министър да кръщава дадена дългова емисия на своя предшественик. Понякога това звучи като форма на оправдание, понякога звучи смешно, но винаги сметката се плаща от всички нас.

2014 година ще бъде последната година в света на глобалните финанси с рекордно ниски лихви. След 2015 г. започва процес на плавно покачване. За родните финанси това означава, че разходите по обслужване на растящия държавен дълг ще се увеличават. Правителството, излъчено с мандата на БСП, има подчертан уклон за правене на „някаква“ социална политика чрез увеличаващ се държавен дълг. В момента, в който лихвените нива започнат да се повишават, точно обслужването на този държавен дълг ще блокира провеждането на каквито и да било социални политики.

Нещо повече, ако се върнем в началото на коментара за демографския срив, който се задава, може да се прогнозира, че са възможни и твърде негативни сценарии при управление на публичните финанси. Това става винаги, когато решенията на управляващите целят единствено политическо оцеляване без каквато и да е дългосрочна перспектива. Да не забравяме, че най-големи бенефициенти са нереформираните системи – здравната и пенсионната.

В периода 2017-2020 г. пенсионната система ще бъде подложена на значимо изпитание. Само да припомня, че при създаването на Сребърния фонд основната идея бе точно тази – запълване на растящите дефицити в пенсионната система, когато се пенсионират първите по новия закон. Приходите в Сребърния фонд трябваше да нарастват от приватизация и концесионни такси. В момента сме свидетели точно на противоположните идеи. Икономическият министър говори за национализация и прехвърляне на губещи активи под шапката на БЕХ. Това неминуемо означава и растящи държавни дългове.

Кой ще ги плаща? Този, който увеличава държавните дългове, или обществото като цяло? Отговорът е еднозначен. Опонентите на чисто пазарните механизми са в стихията си. Всяко грешно решение в областта на публичните финанси, каквото е бюджетният дефицит, отнема обществената енергия за провеждане на истински реформи Реформите не са самоцел. Реформите са начин за връщане на системата в баланс. Изстреляните обещания от сегашното правителство като „реиндустриализация“, „рестарт на икономиката“, „ребаланс в енергетиката“, „отговорна социална политика“ до този момент означават само едно – увеличаване на държавния дълг.

Въпросът е кога ще достигнем точката, след която ще говорим за „рестарт“ на държавата като цяло, защото след това се задава една безкрайна пропаст.

 
 
Коментарите са изключени за Демографско-дългови проблеми