Дедпул: Sexy motherf*cker

| от |

„Дедпул“ и това ревю не се препоръчват за хора с крайно мнение, лошо поведение, липса на ритъм и чувство за хумор. Особено на последните… На другите – приятно четене.

На въпроса „кой е най-якият супергерой“ преди близо 20 години щях да отговоря звучно и с вик „Майти Маус“. Спокойно, не е нужно да сте чували за силния, смел и нацепен мишок, който спасява света в своята анимационна вселена. Но като всяко нещо в живота, вкусът към силните и смелите се изменя и с годините титлата „най-як супергерой“ беше присъдена първо на Спайдърмен, а после – на Железния човек. Общото между тях е, че и двамата са умни. Вторият е арогантен и смел, освен това е гений, та затова бързо измести задръстения Питър Паркър от сърцето ми.

Тони Старк държеше първенството доскоро, заедно с Питър Куил от „Пазители на галактиката“, в класацията за „готини супергерои, с които бих правила лоши неща“. Всяко момиче има такава класация, не е нужно да отричате. Това обаче рязко се промени от миналата седмица, когато се запознах с Дедпул.

Дедпул не е супергерой. Той е анти-супергерой. Освен това го играе Райън Рейнолдс. И е грозен, тоест обезобразен. В общи линии, Дедпул има всички предпоставки да бъде отречен, натирен, да бъде заврян в миша дупка, откъдето да не излезе никога повече. Да бъде заклеймен като лейм, да го нарекат шит и булшит. Да бъде отхвърлен с лека ръка. Може да го направите и ако това се случи, почти съм сигурна, че реакцията на Дедпул към вас ще бъде същата, но обогатена със среден пръст, извисен някъде нависоко, за да го видите добре.

„Дедпул“ е най-якият филм за супергерои, който съм гледала в последните години. Сори, Отмъстители. Благодаря ви, Marvel!

За да направиш филм като „Дедпул“ се искат топки и нерви. Първото – за да пуснеш свободно цялото си чувство за хумор, сарказъм и простотия и да очакваш, че хората поне малко ще харесат тези шеги, поднесени с финес, и най-важното – няма да се обидят. Второто – за да се пребориш с всички продуценти, даващи кинтите, но нищо неразбиращи от кино хора, които ще се опитат да омекотят, олекотят и да направят всякакви други любезни и нагъзени неща само и само филмът да има по-голяма аудитория. „Дедпул“ е успял да се пребори с всичко това, което значи топки и нерви, и резултатът е не просто задоволителен. Той е най-доброто, което може да се очаква. Той е всичко това, което филмите за супергерои искат да бъдат, но не са. Защото все угаждат на някого и гледат да са любезни. И да не обиждат. Е, Дедпул не го прави и псува и за тях.

Дедпул е единственият анти-герой с положителен характер, който ще се хареса на почти всеки зрител. Замислен в началото като злодей, Дедпул претърпява бърза и ярка метаморфоза. Подобно на Daredevil, който благодарение на Netflix придоби по-човешки и плътни украски, Дедпул няма никакво желание да е смел и желан. Той не е тук, за да се хареса на някого, нито за да спасява малки котенца и девойки в беда. Камо ли човечеството.

Дедпул е саркастичен, циничен и тотално отричащ всички ценности злодей, който се превръща в нещо като супергерой по неволя. Уейд Уилсън е наемник, бивш войник, който бие и тероризира хората по поръчка и за пари. Животът му се променя, когато разбира, че има рак на каквото се сетите и животът му ще приключи след има-няма шест-седем месеца. Уейд се опитва да се присмее и на това, но като повечето умни хора го е шубе, при това много. Освен това, има сексапилната Морена Бакарин, тя играе приятелката му, която е до него и му държи ръката. Но не по онзи лигав начин.

Може би затова, а може би, защото инстинктът за самосъхранение като цяло е най-силното чувство на света, Уейд се записва в странна експериментална програма, предложена му от съмнителен мъж, очевиден мазен екземпляр, който е гледал „Матрицата“ прекалено много пъти. Там, странен зъл британец, който уж е доктор, на име Франсис (в ролята е Ед Скрейн) казва, че не просто ще излекува Уейд от рака, но и ще го превърне в супервойник. Но тъй като Франсис излъчва „имам диплома с докторска степен“ точно толкова, колкото българският мъж, облечен в анцуг, излъчва сексапил, Уейд бързо започва да се съмнява в решението си. Но вече е късно. След експеримента, младият красавец и циник Уилсън е обезобразен, но за сметка на това излекуван завинаги и тотално безсмъртен. Като бонус е грозен като смъртта.

Така от Уейд се появява Дедпул. Ядосан, циничен, силен и безсмъртен цепеняк, sexy motherf*cker, който има една цел в живота – да намери Франсис, този гаден британски калъф, и да го направи на решето. Като междувременно върне старото си красиво лице. „Защото любовта не е сляпа“, както казва самият той.

„Дедпул“ е направен с чувство за цинизъм и хумор. С много сарказъм и без никой да се взима насериозно. Затова и накрая резултатът е забавление, което ще ви остави с най-приятното чувство на света – на пълен кеф. Хората удобно забравят, че понякога киното трябва просто да забавлява и да се ебава със себе си, когато може. Хората, които нямат чувство за хумор, са най-скучните хора на света. Радвам се, че нито един от тях не се е доближил до „Дедпул“ и се надявам и никой да не го направи. Това важи и за зрителите. Ако нямате чувство за самоирония и сарказъм, моля не гледайте този филм. Благодаря ви предварително.

„Дедпул“ е най-добрият филм за супергерои, защото взима всички клишета на жанра и се бъзика с тях. Защото успява да разкаже една иначе обикновена история по един необикновен начин. Защото от началните надписи – поздравявам ви специално с тях – през саундтрака, диалога, Райън Рейнолдс, който спи с плюшено пони и „лъска бастуна“, до финалните сцени, които са след надписите – всичко в „Дедпул“ си е на мястото. А Райън Рейнолдс е мъжът, от когото най-малко очакваш да има чувство за хумор, може би защото изглежда като пълен бастун, но той успява да те изненада. А аз обичам, когато някой ме изненадва.

„Дедпул“ е задължителен. Особено за предстоящия Св. Валентин. Препоръчвам го горещо, гледайте го с любимата. Ако тя не се засмее на поне 50% от сцените и просташките шеги, значи може би е редно да преосмислите вашата връзка или поне да си поговорите за чувства. Най-вече за чувството за хумор.

И докато се чудите как да приемете това ревю, ви поздравявам с трейлъра на „Дедпул“ и най-якото парче от саундтрака. И го препоръчвам. Мислете, каквото си искате.

ТРЕЙЛЪР:

ПАРЧЕТО:

 
 
Коментарите са изключени за Дедпул: Sexy motherf*cker