shareit

Дългият път към богатството

| от |

Френският икономист Томас Пикети успя да превърне книгата си „Капиталът на 21-и век“ в истински бестселър. Може би защото анализира пътя за постигане на благосъстояние, който в наши дни съвсем не е достъпен за всеки. Томас Пикети в интервю за Дойче веле.

„Целта ми беше да убедя читателите, че темите за доходите и благосъстоянието се много важни и не бива да ги оставяме не статистиците и икономистите. Исках да предоставя на читателите исторически основания, за да могат да си съставят собствена преценка. В по-широкия смисъл на думата, в книгата става дума за социология, която не е точна наука. Затова и не очаквам всички читатели да се съгласят с мен“, споделя авторът пред Дойче веле.

ДВ: Как трябва да бъде подобрена икономическата система, за да могат трудещите се отново да генерират по-високи доходи с труда си?

Т.Пикети: Решенията могат да бъдат различни. В дългосрочна перспектива това са инвестициите в образованието, тъй като университетите, например, са могъщ инструмент за намаляване на неравенството. Един от големите европейски проблеми се състои в това, че ние инвестираме повече пари за намаляване на държавните дългове, отколкото във висшето образование. И това не е добър знак за бъдещето.

Освен това е важен прогресивният данък върху по-високите заплати и капиталовите дялове. Затова имаме нужда от данъчна система, която налага по-ниски данъци на тези, коити живеят само от заплатата си, и навлизат в живота без капитал и благосъстояние.

ДВ: Така стигаме и до Вашето основно заключение – че много трудещи се днес могат единствено да съществуват с работните си заплати. Защо е така?

Томас Пикети: До началото на бейби бума можеше да се пести от заплатата – в периода на високия стопански ръст човек можеше да тръгне от нулата и чрез труда си да постигне известно благосъстояние и дори да си подсигури резерви. Което не важи за сегашното поколение. Ако то иска да натрупа богатство в един голям град, например, трябва да получава много високо трудово възнаграждение. При стопански растеж от само 1,5 процента, капиталовите доходи могат да достигнат четири до пет процента. При рисковите инвестиции – около седем процента в акции. И така първоначалното неравенство само се засилва.

ДВ: С какви последствия?

Томас Пикети: Това състояние намалява социалната пропускливост на обществото. А шансът за присъединяване към съсловието на богатите е добър за ефективността на икономиката и за предприемачеството. Уорън Бъфет каза веднъж по този повод, че човек не би искал на Олимпийските игри през 2030 година да се явяват само децата на отбора от 2000 година.

ДВ: Вие настоявате за международни данъци. Но как би могло да функционира това? Страните от Европейския съюз се опитват да спечелят инвеститори и капитали именно чрез въвеждането на по-ниски данъци.

Томас Пикети: Ще бъде много трудно, ако всяка страна запази своята собствена данъчна система. Големите мултинационални концерни и сега плащат относително ниски данъци в сравнение с малките и средните предприятия. Германия, Франция и Италия се състезават да привличат инвеститори. По този начин големите концерни могат да си играят с различните данъчни системи и в края на краищата да плащат сравнително ниски данъци. А това вреди не само на равнопоставеността, но и на стопанския ръст и ефективността на икономиката.

ДВ: Какво предлагате?

Томас Пикети: Решението е съвършено просто – имаме нужда от една обща данъчна политика. Не може с общата валута да се поддържат едновременно 18 различни данъчни системи, 18 различни държавни задължения и 18 различни лихви върху държавните облигации.

ДВ: Как оценявате икономическата ситуация в Европа и САЩ?

Томас Пикети: В еврозоната икономиката стагнира. Стопанският ръст е равен почти на нула, както и инфлацията. А безработицата расте. Нашите първоначални държавни дългове не бяха по-драматични от тези на САЩ и Япония. Тъжното в случая е, че оставихме голямата дългова криза да се превърне в криза на доверието – това е и главният ни проблем.

ДВ: Как се отразяват тези проблеми на обикновените хора?

Томас Пикети: В някои страни от еврозоната една четвърт от младите са безработни. На хората им е извънредно трудно да създадат капитал, дори и да имат трудови доходи. Голямата опасност за Европа се корени в това, че все повече хора изпитват чувството, че глобализацията не функционира за тях и големите печеливши от нея са собствениците на капитали. Смятам това за опасно, защото може да доведе до укрепване на екстремистките движения.

ДВ: Привърженицете на либаралния икономически модел твърдят, че в момента се печатат достатъчно пари и никой на отнема на трудещите се високите капиталови печалби.

Томас Пикети: Въпросът е дали е добре за ефикасността на икономическата система мениджърите да получават по 10 милиона долара? Много внимателно проучих всички данни и не открих доказателство за смисъла от това. В крайна сметка става дума са разходи, които възникват за останалата част от икономиката, и за сметка на ниските и средни трудови доходи.

 
 
Коментарите са изключени за Дългият път към богатството