Да живее чистотата

Автор: Драго Симеонов, webcafe.bg

Емил сви касата и изчезна. Не, това не е начало на разказ. Това е реалността. Бяхме го избрали да събира таксата, той обикаляше периодично по апартаментите, разписвахме се в някаква тетрадка, после човекът духна. Нито сме го виждали, нито сме го чували.

С него си отидоха и 4200 лв. съкооператорски пари плюс бюджета за чистачка

Сега входът ни прилича на бунище, развъдиха се хлебарки с размерите на канарче и добре поне, че дебел слой стари рекламни брошури покрива пода, та все още може да се минава през него.

Отвреме-навреме с Кирова ги събираме, но си забраняваме взаимно да мием стълбището, защото чакаме да дойде кварталния на инспекция, белким ни помогне в издирването на касиера-ренегат.

Имам чувството, че мръсотията не прави особено впечатление на Богданов. Той и без това категорично отказва да плаща каквото и да е. И през акъла му не е минавало да даде пари за чистачка и следователно изчезването на касиера не го вълнува особено. За сметка на това използва двора да ръчка непрестанно любимия си автомобил и всичко наоколо е в масло, чаркове, тапицерия и гума. Освен това складира част от безценния си инвентар в общото мазе и то вече е непроходимо.

Новодомците от четвъртия етаж бързо свикнаха с обстановката

Техният принос към общия пейзаж е мятането на дребни боклуци директно през прозореца. Не изглеждат неприятни хора, просто си пестят усилията. Лошото е, че не винаги успяват да уцелят трите разноцветни контейнера и част от разделното им сметосъбиране остава по клоните на уличното дърво, което само ветровете спасяват да не прилича на перманентна коледна елха.

Трифонов, вечно мърморещият дядка, тъгува от балкона си по изгубените правила с житейска горчилка и цигара между пръстите. Под балкона му има солидна купчина от фасовете на носталгията му. Споменът за Ленинските съботници е в главата му, но не и в ръцете.

Останалите апартаменти в кооперацията са заети от фирми

Сериозни забързани хора, които не са оттук и са за малко. Описаната картинка е от центъра на европейската ни столица. В спорадични разговори със съседите винаги се цъка с език как сме затънали в боклуци, колко отвратително е това и как трябва, ама непременно трябва да направим нещо.

Защото ние всички сме чисти и подредени хора, в домовете ни няма прашинка и се ходи само по чехли. Но какво да се прави, като някой друг цапа, не ние. Някой друг е този, който е виновен. Винаги е така. Нашите домове са нашите крепости. Отвъд стените им е чужда вражеска територия и отговорността за нея е абстрактна.

Чудесна идея. Нямам търпение входът да лъсне, а дворът да цъфне. Защото това, което не се прави със самодисциплина и постоянен личен ангажимент, вероятно се прави с кампании като тази.

И на крилете на общия трудов ентусиазъм изброените съкооператори ще имитират общност, на която й пука за реда.

Да поспазваме правила поне за един ден

Това как ви се струва като призив за следваща подобна инициатива?