Да вярваме ли на демокрацията на Юнкер

Европа има проблем, и то сериозен. На преден план сега е въпросът какви модели за укриване на данъци са били прилагани в Люксембург по времето, когато настоящият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер беше премиер на херцогството. Но проблемът, които се крие в сърцевината на данъчната афера, е по-дълбок и гласи: Наистина ли трябва да приемаме сериозно новата европейска демокрация, за която самият толкова Юнкер обича да говори?

Оптимистите трябва да разберат нещо- политиците в Европа никога не са имали сериозно предвид истинска нова демокрация. Защото условието гражданите на ЕС наистина да опознаят своите кандидати, което отдавна се приема за даденост в САЩ, не е предвидено в Европа.

Можем да разглеждаме Юнкер по два начина- като (истински) убеден европеец, но също и като хитър бивш премиер, който някога е блокирал по-строгите данъчни спогодби в интерес на Люксембург. По време на предизборната борба той не изясни как трябва да се съчетаят тези две неща. Но нямаше и нужда да го прави. Неговият политически опонент Мартин Шулц рано започна да се ориентира към съюзяване помежду им и така и не му зададе никакви твърде неудобни въпроси.

Колкото и неприятна да е медийната демокрация на Америка, нейният основен принцип си остава налице: медиите трябва да извършат детайлна проверка от името на гражданите на тези политически кандидати, които желаят да упражняват голяма власт – дори ако това боли. Демокрацията не е прогноза за хубаво време. Това не включва непременно съобщения за деликатни въпроси като това кой с кого спи и колко пие. Но сега със сигурност трябва да присъства анализ на това какво има да каже Юнкер за данъчните сделки на страната си- и как иска да се справи с тях, когато Комисията трябва да разследва неговата собствена страна.

Сега отговорите на тези въпроси трябва да бъдат поискани от Юнкер. Неговата твърде снизходителна формулировка, че не би злоупотребил с позицията си, не е достатъчна. Стратегията със спотайването вече не минава./Der Spiegel/фокус