Да целунеш (не)пушач…

Пушенето и алкохолът причиняват рак. Знаят го почти всички, но въпреки това не се отказват от лошите навици, пише Дойче веле. Защо знанието за вредите често пъти не ни е достатъчно, за да възприемем по-здравословен начин на живот?

Близо половината от случаите на ракови заболявания биха могли да се предотвратят, ако правехме онова, което е най-добро за тялото ни. Мнозина от нас вършат обаче точно обратното. В Германия например една четвърт от хората в зряла възраст пушат цигари, а 9,5 млн. души прекаляват с алкохола. Освен това 67 на сто от германците и 53 на сто от германките са със наднормено тегло, показват данните от актуален доклад на германското правителство.

Чувствата – по-силни от разума

Защо хората стават зависими от цигарите, алкохола или пък наркотиците? Не разумът, а преживявянията направляват поведението на човека, казва Франциска Гайзер, която е шеф на университетската клиника за психосоматична медицина и психотерапия в Бон. Ние се вслушваме в емоционалната си памет, в която съхраняваме положителни и отрицателни чувства. „Това е много ефективен модел, той ни позволява в опасни ситуация да вземем бързо решение, без да напрягаме много мозъка си“, обяснява Гайзер.

Влиянието на другите

Редица лоши привички са просто навик или подражание. Хората се хранят обикновено така, както са свикнали още от детството си, казва Елио Риболи, който е специалист по раковите заболявания в Imperial College London. Непълнолетните започват да пушат, защото са видели това от бащите и майките си – точно по тази причина децата на пушачи са по-податливи на тютюнопушене от децата на непушачи, сочат статистиките.

„Не познавам човек, който пали първата си цигара, защото му е вкусна – точно обратното, вкусът е ужасен. Но той посяга към нея, защото другите пушат“, казва Герд Гигеренцер, ръководител на института „Макс Планк“ за биологични изследвания в Берлин.

Щом и Чърчил го е правил…

Когато хората правят нещо макар да знаят, че то е вредно за здравето им, възниква вътрешен конфликт, от който те се опитват да се отърсят, обяснява психоложката Гайзер. Например като просто забравят онова, което са прочели относно причините за раковите заболявания. Или пък си намират оправдания от рода на: „И Уинстън Чърчил е пушил и не е спортувал, но въпреки това е живял дълго“. Впрочем, във форумите в социалните мрежи често се срещат подобни оправдания: „Леля ми пушеше и живя 106 години, умря си от старческа немощ, не от цигарите.“ Друг често използван аргумент е, че все едно как живее, човек така или иначе в крайна сметка умира. „Животът и без друго е опасен и вреден и най-често завършва със смърт“, пише един юзър във Фейсбук.

Статистики и психика

Човек може да умре и от отровна гъба: една погрешна стъпка е достатъчна за фатален край. Само че при раковите заболявания много от погрешните неща, които вършим, увеличават вероятността в някакъв момент действително да заболеем от рак. „Хората се надяват, че и да пушат или пък да са с наднормено тегло, няма непременно да се разболеят и тази надежда ги мотивира да не се отказват от вредния навик“, казва специалистът Рудолф Какс от Германския център за изследване на раковите заболявания. Точно по тази причина хората рядко взимат под внимание опасностите, за които предупреждават специалистите.

Според психолога Герд Гигеренцер, вината не е в психиката на човека, а в обществото. Той смята, че хората трябва да се научат по-добре да преценяват опасностите и рисковете в живота. Това умение трябва да се усвоява още от пубертета: „Ако поне половината от средствата, които днес инвестираме в борбата срещу раковите заболявания, влагахме в това младите хора по-добре да разпознават и предотвратяват рисковете, щяхме да можем да спасяваме много повече човешки живот.“

Нещо, което разтърсва

Британската организация Cancer Research UK е посветила усилията си на борбата срещу раковите заболявания – включително чрез по-добра просветна информация относно рисковете, свързани с тютюнопушенето, алкохола, слънчевите бани и наднорменото тегло. „Не искаме да предписваме на хората какво да правят, искаме да им предоставим информации, които да им позволят да вземат вярно и сигурно решение“, казва референтката Индрахини Гангрекар.

Но ако се има предвид човешката психология, това може би не е най-верният път. Само информациите не са достатъчни, за да накарат хората да променят навиците си, нужно е да се ангажират и чувствата им, да им се покаже нещо, които да ги разтърси, смята психоложката Гайзер: „В САЩ вече има опити да се емоционализира темата „тютюнопушене“ – то се представя като слабост на личността. Това наистина оказва влияние.“ Специалистът Елио Риболи припомня един стикер, разпространен от австралийското сдружение за борба срещу раковите заболявания, който гласи: „Целунете един непушач – и се насладете на разликата!“