Да се срещнем пак в „Мъртвия град“

“ – Не го отваряйте, Алекс. Ами ако в него има отрова? Отваряте, а тя се изпарява, пропълзява в носа и ушите Ви и мъчително умирате. В конвулсии.
– Не я слушай. Тя е превъзбудена и дрънка глупости. Вътре е твоята мечта. Искам да ти я подаря.
– Ако сте мечтали да умрете по този начин, отворете го ….“

Пак ще се срещнем, след 10 години … в „Мъртвия град“ – пиеса, писана само за три дни от родената в Санкт Петербург Юлия Савиковская. Първият й превод на български ще види бял свят в постановката, с участието на Ирмена Чичикова, Христо Терзиев и Марина Александрова.

В един стар апартамент, след декада раздяла, трима приятели – Агнес (Марина Александрова-Мандарина), Алиса (Ирмена Чичикова) и Алекс (Христо Терзиев) се събират отново. Срещата е инициирана от Агнес, която иска да подари мечта в плик на приятелите си, за да ги върне към живота.

Като в капсула на безвремието, една отдавна забравена история ще оживее или потъне завинаги в битката на мечтите със слабостите на всеки един от тримата другари. Те ще трябва да избират между преходното – материалното и вечното – пътят назад към духовния покой и себеопознаването.

Те ще избират между дълговете и дълга, между дома и пътя, между собственото си Аз и чуждото желание. И накрая всичко ще завърши с престъпление – някой убива рутината, някой убива някой.

Постановката „Мъртвият град“ е преведена специално на български език и ще бъде представена в София, в салона на „Славянска беседа“ на 27-ми февруари.

Ето какво разкриват зад кулисите актьорите за своите герои и пиесата:

Агнес – Марина Александрова

– Мечтите имат ли цена?

– Мечтите са отплатата на живота към нас. Ако нямахме мечти, нямаше да имаме необходимост да преодоляваме, откриваме и осъзнаваме какво правим в този свят, на тази планета. Някои хора никога не разбират какво правят тук, защото според мен нямат мечти. И тук идва въпросът сбъднатите, реализирани мечти струват ли ни висока цена? По-скоро да – с игурно всеки плаща си плаща. Въпросът е колко искрен си в мечтите си, доколко са всъщност твои или са инспирирани от нечие чуждо присъствие.

– Капсула ли е приятелството?

– Да, капсула с най- полезното лекарство вътре. Но има и ментета!

– Защо градът умира?

– Защото когато нещо спира да диша, то умира. А когато умре – дава път за нов живот. На това се надяваме.

– Какво убива мечтите?

– Присадените чужди идеи. Мечта се убива, когато изгубиш себе си, притиснат от външни обстоятелства. Когато мислите ти станат управлявани. В съвремието мислите ни са управлявани от новия световен Бог – парите… „Потопих се в мъртвото спокойствие на града с един въпрос – „откога мечтите се превърнаха в двустаен апартамент“ .

Алиса – Ирмена Чичикова

– Отровена ли е Алиса и от какво?

– Алиса е отровена от живота, който води, и се бори с вътрешното си желание да бъде друг човек, да бъде образована, чиста, а вместо това живее низко.

– Материалното или духовното надделява?

-Бих желала да е духовното.

– В приятелството има ли отрова?

– В приятелството не може да има отрова, там може да има само утеха и истина.

– Какво умира и какво се ражда в „Мъртвия град“?

– В мъртвия град всичко е мъртво. Възражда се любовта, но дори и тя не може да спаси покварените души.

Алекс – Христо Терзиев

– Кой е потънал в „Мъртвият град“?

– Мъртвият град? Какво е това? Винаги сте обичали да се докосвате до отвлечени от живота материи?

– За какво мечтае Алекс и какво получава в действителност?

– Искам АПАРТАМЕНТ! Всичко друго си имам! Ако имам апартамент ще мина на друго ниво! Ще имам собствено жилище и свои лични средства. Няма да се налага да моля хазяйката да не повишава наема! Искам апартамент! А в действителност получавам чаша отрова в шампанското…

– Хаха, не го харесвам! Алекс е страхлив, себичен и ограничен. Дави се от мисълта за собственото си величие.

– Коя е любимата реплика на героя ти?

– „Не можеш хем да изядеш филията, хем тя да е цяла“.