Да преживееш пътя до Котор

*Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

Ставаме, закусваме, стягаме багажа, плащаме за престоя и тръгваме.

Миналата нощ пристигнахме в Черна Гора и сега, отпочинали, караме напред и си мислим: къде са планините на Черна Гора?

Напълно бяхме забравили, че след часове изкачване в Сърбия, така и не започнахме да се спускаме надолу.

Десет минути след като излязохме от град Коласин, минахме през един тунел и от другата страна се озовахме над безброй планини с плашещи размери.

Те изпълваха и поглъщаха целия заобикалящ свят. Замлъкнали, стояхме като хипнотизирани пред красотата и поразителната сила на това място. Пътувахме през малки, тесни пътища и рядко срещахме други коли.

Хареса ми усещането – да се чувстваш малък и незначителен. Това те кара да осъзнаеш колко дребни и маловажни са проблемите ни. Пътуването те освобождава от натрупалото се усещане за заробване.

От време на време спираме колата само за да се взрем в далечината. Планини над нас, около нас и навсякъде. Някъде далече се крие малко селце с няколко къщи, обгърнати от зеленина.

Започваме да се спускаме към крайбрежието. Виждаме zip-line (алпийски тролей, бел. ред. – виж снимките) и просто спираме. Закачат те с въжета, бутат те към бездната и политаш между двете скали. Гледката отдясно е залива на Котор, прекрасна синева, ярко слънце и остри скали.

Движим се спокойно, пътуването носи усещане за пълна релаксация. Точно тогава с цялата си сила, страшният Ад се стоварва върху главите ни.

Пътят, който върви надолу към крайбрежието, е може би най-красивото нещо, което съм виждала. Той обаче се оказва и доста опасен.

Това е двупосочен асфалтиран път, който не е достатъчно широк за две коли. За сметка на това е насечен от поредица от резки завои.

В началото късметът е на наша страна. Всеки път, когато срещаме грамадни автобуси, има къде да отбием, за да се разминем. Но всички хубави неща си имат край, нали?

Изведнъж се появява грамадно чудовище – автобус, с който няма как да се разминем. Правя редица опасни маневри назад, за да се върна до по-широк участък на пътя. Напрежението е жестоко. Всички от автобуса са вторачени в мен, шофьорът натиска газта все повече и повече…

Почти разбих колата в скалата отдясно и на няколко пъти едва не полетях в бездната отляво. За щастие, всичко се размина благополучно.

Пътуването си заслужаваше. В галерията може да видите снимки от това вълшебно приключение.