Да намериш свободата във Флоренция

(…преди завръщането в България)

Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.ukможе да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

„Стига толкова“, казахме и приключихме един изчерпан бизнес. Да имаш пъб в Англия е изключилно трудна работа, особено когато не притежаваш сградата. Дори и успешен, пъбът унищожаваше живота и брака ни.

Така че, аз и Ранулф решихме да сложим край на това нещастие и да бъдем свободни отново.

За да отпразнуваме независимостта си и тази нова стъпка в живота си, непланирано резервираме малко бягство до Италия.

Пристигаме на летището в Пиза и пътуваме до Флоренция, където да прекараме три нощи. Август е, горещо и сухо лято кръжи над цяла Европа. Над 30 градуса е и това е прекрасно – имаме нужда да си починем от всичко английско и Италия ни дава точно това. Флоренция е красива, макар и нито един фонтан да не работи, подари настъпилата суша.

Няма смисъл да говоря много за архитектурата, тъй като тя е по-величествена и по-прекрасна от всички съществуващи думи, с които мога да я опиша. Всъщност, много ми харесват жилищните сгради, които са добре запазени, но изключително прашни. Това им придава усещане за автентичност, което трудно се открива из туристическите райони.

Попадаме на ресторант, използван най-вече от работници в квартала. Имат превъзходно наливно италианско вино и храната им е най-вкусната, която ще опитаме през краткия си престой в страната – семпла, преливаща от ухания и свежест.

Бързо се сприятеляваме и със собствениците на малко кафене, в близост до централния пазар. Тяхната гостоприемност печели сърцата ни, особено като се има предвид, че постоянно ни поднасят безплатни вкусотии и напитки. И двамата обичаме да се потапяме в местния живот, когато пътуваме. Не сме твърде заинтересовани от музеи и атракции. Обичаме да виждаме истинските хора – как живеят, как мислят и с какво се занимават. Това кафене задоволява това наше желание, защото не е туристическо, а изцяло предвидено за обикновени хора. Имат си редовни клиенти, които пият лимончело по цял ден и семейства, които спират за чаша кафе и сладкиш. Там си говорим с много хора и за тези 3 дни се чувстваме част от италианската общност.

Градините „Боболи“ са невероятни.

Харесва ми колко са диви в някои от частите си. Ходим през тесни алеи сами, без никой наоколо. Минаваме през малка порта и изведнъж се озоваваме пред огромно езеро с ексцентрични и красиви скулптури. Прекрасно място да се скриеш от горещината на лятото.

Може би трябва да спомена нещо за хотела? Влизаме през вратата късно първата вечер.

Рецепционистът е белокос дядо и спи на стол с глава, кимнала на гърдите му. Ето ни и нас, стоим до него, тихичко се кискаме и нямаме идея как да реагираме. Подскача и се събужда от само себе си, пиян, но много, много сладък. Подписваме се, плащаме, взимаме ключа и тогава той ни казва: „Това тук е чистилището. Вашата стая е горе, в рая, а утре ще закусвате долу, под мен, в ада!“.

Избухваме в смях. Все още помня думите му от преди повече от 2 години. Хотелът иначе беше ужасен, защото резервирахме най-евтината опция.

Събуждаме се рано сутринта на последния ни ден във Флоренция и хващаме влак за Пиза. Ако и вие сте решили да откривате свободата си в Италия, моля, валидирайте си билетите за влака, за да не ви глобят. Е, нас не ни глобяват и пристигаме щастливи в Пиза. Имаме няколко часа за губене до полета ни и ги използваме възможно най-пълноценно.

Пиза е страхотна. Има по-хубава енергия от Флоренция и е учудващо по-малко туристическа. Разбира се, освен около Наклонената кула, която, трябва да си призная, е възхитителна.

Храната също е по-хубава. Обядваме в малко ресторанче. Опитваме се да платим и се оказва, че картата е канселирана. Сервитьорите реагират със завидно спокойствие на секундата ни носят още 2 чаши вино, докато разговаряме с банката.

Това пътуване беше прекрасна почивка. Моментите на промени в живота не трябва да ни плашат, трябва да ни вдъхновяват. Тази почивка беше плод на едно точно такова вдъхновение – за ново начало към по-добър живот.