Честито Възкресение Христово!

Православните християни честват днес най-големия си празник – Възкресение Христово.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отправи своето патриаршеско и синодално послание към клира и миряните:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: “Христос възкръсна от мъртвите!” И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който “…възкръсна, както беше казал” (Мат. 28:6). И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт ­ “и то смърт кръстна” (Фил. 2:8), за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.

Възкръсналия Господ Иисус Христос, Който порази смъртта в самото нейно царство, като разтрепери самия ад и изтреби тлението (Утринна на Велика събота), Който всепобедно възкръсна тридневен и въздигна “отдясно на Отца” (Символ на вярата, 6) падналата някога човешка природа, и днес ние тържествено прославяме и изповядваме като наш Господ и Бог (Йоан. 20:28-29). Него славословим, Него възпяваме, заедно с небесното войнство и цялото творение, Него в единомислие изповядваме в химните и песнопенията на пасхалното богослужение и в съкровените молитви и благодарения, извиращи от нашите сърца. Него, Победителя на мрака и Източник на “незалязващата Светлина”, и днес ние продължаваме да следваме и в Неговото име да се спасяваме, защото не познаваме на света “друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12).

Чрез Христовото славно Възкресение ­ както свидетелства божественият евангелист ­ “народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина” (Мат. 4:16). Светлина, мир и спасение за всеки човек и за всички народи, във всички времена, които с вяра са приели и продължават да приемат Него ­ “истинската светлина” (Йоан. 1:9). Които са познали в Него своя едничък истински Бог и Спасител и на които Той предостави възможността от чеда на греха и смъртта “да станат чеда Божии” (Йоан. 1:12).

Затова в пресветлото утро на Пасха светият наш отец Йоан Златоуст тържествува и тържествувайки, повелява: “Никой да не оплаква своята бедност, защото Царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за своите грехове, защото от гроба на Спасителя изгря опрощение! Никой да не се бои от смъртта, защото Спасовата смърт ни освободи от нея!” (Похвално слово за Пасха). И заедно с апостола пита: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Koр. 15:55). Защото какво друго е смъртта, освен откъсване от Източника на живота? Сега обаче, след Въплъщението на Божия Син и Неговото славно Възкресение ­ сега, когато “с нас е Бог” (Ис. 8:10), с нас вече е и Самият Живот, и смъртта е вече обезсилена.

Братя и сестри,

Животът и вярата, които светата Църква изповядва и проповядва, и с които всички нейни верни живеят и се спасяват, са божествен дар за всички нас и за всеки човек; живот, който е “в изобилие” (Йоан. 10:10), и вяра ­ която побеждава “света” (1 Йоан. 5:4) и всичко онова, което е “от света” (Йоан. 15:19) и не е угодно Богу. Вяра, чрез която вярно намираме пътя Господен ­ пътя към Небесата и към вечния живот в лоното на Отца. Защото с тази вяра, както свидетелства и апостолът, ние “ходим, а не с виждане…” (2 Кор. 5:7), и с нея по благодат ставаме “синове Божии… в Христа Иисуса” (Гал. 3:26). Вяра, която някога, в дългите старозаветни столетия е била само очакване, но която сега, след Въплъщението, страданията и кръстната смърт, и особено след Възкресението и Възнесението на Божия Син, е вече реалност, в която и с която Църквата живее през вековете ­ подобно на кораб сред бурно море.

От нас зависи да пазим и следваме тази вяра, та с това и да се спасяваме чрез нея. В нас е “царството Божие” (Лука. 17:21), по думите на нашия Господ и Спасител, и в наша власт е да живеем и да оделотворяваме тази наша спасителна православна вяра, и достойно да се възползваме от щедро предоставената ни от Христа, чрез Неговата преславна победа, възможност да бъдем истински “съграждани на светиите и свои на Бога” (Еф. 2:19). В нея ­ в тази богодарувана ни вяра, отново ни утвърждава утрото при празния гроб, денят на светата Пасха, Празникът на празниците и Тържество на тържествата, както Църквата е наричала винаги Деня на преславното Христово Възкресение.

Нека Светлината, изгряваща в този ден от празния гроб, огрява винаги всички нас. Нека тя винаги съгрява сърцата ни и просветлява умовете ни, та водени от нея да вървим неизменно по стъпките Христови, следвайки завещания ни от Него образец, а с това да се удостоим и с вечния живот с Него ­ в Царството, приготвено нам “от създание мира” (Мат. 25:34) ­ Царство на светлината, на божествената любов и всяка правда ­ Царството, което е “правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17).

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!