„Червеният Ед“ набра скорост и може да оглави Великобритания

Отписан като странен екземпляр от политическия елит, оглавил Лейбъристката партия, само защото бе забил нож в гърбата на брат си, Ед Милибанд вече вижда, че има повече от спортен шанс да стане следващия министър-председател на Великобритания.

Въпреки непохватното му държане и чести неуспехи, 45-годишният лидер е запазил безпогрешно самочувствие и все по-голям брой хора смятат, че той може да бъде подходящ за висшия пост в държавата.

„Аз бях подценяван на всяка крачка“, каза той в разпален спор със страховития интервюиращ Джеръми Паксмън по време на разгорещено телевизионно предаване с премиера Дейвид Камерън в началото на кампанията.

В рязък контраст с често блудкавите си изпълнения срещу Камерън в парламента, през последните дни от избирателната кампания Милибанд се представя като енергичен и ентусиазиран кандидат, демонстрирайки готовност да поеме рискове. Той взе участие в дебат на опозиционни лидери, игнорирайки предупрежденията за уязвимостта си и се съгласи на интервю с жлъчния комик Ръсел Бранд, който е гласът на антиполитиката във Великобритания. Милибанд заяви, че интервюто на кухненската маса ще направи кампанията „по-интересна“ и накрая последният, който ще се смее, ще бъде той, ако успее да спечели някои от 9-те милиона ползватели на Туитър.

Но в една телевизионна изява, в която публиката критикуваше финансовата политиката на партията и подкрепата й за бизнеса, Милибанд изпадна в отбранителна позиция и се препъна при напускането на студиото. Той също бе неподготвен за по-динамичния стил на Камерън в последните дни на кампанията и в навечерието на вота в четвъртък отнесе много критики за стерилното си политическо поведение.

Неговите старомодни леви убеждения също бяха подложени на критика. Десните медии го кръстиха „Червения Ед“ заради отношението му към банковата дерегулацията, докато работеше в Министерството на финансите преди кризата от 2008 година.

Но може би най-голямата вреда му бе нанесена от семейния раздор, предизвикан от амбицията му да измести по-големия си брат Дейвид от ръководния пост на партията през 2010 година. А Дейвид бе протеже на бившия премиер Тони Блеър.

Наскоро Ед заяви, че братският раздор вече е „излекуван“. Но неговите биографи Мехди Хасан и Джеймс Макинтайър казаха, че случаят напомня „почти библейския акт на братоубийство“. Скоро след загубата брат му замина на работа в САЩ, но наскоро туитна снимка с бюлетина с хаштага „Ed4PM“.

Синдикалната подкрепа за Милибанд, липсата на обществен опит и реторика срещу мултинационалните компании породиха безпокойство в редица бизнес структури, както впрочем бе написано в открито писмо, подписано от 100 мениджъри в хода на кампанията.

Милибанд заяви, че стои зад богатите и силните от името на британците, които продължават да се мъчат след годините на затягане на коланите. Но дясната преса припомня многомилионното му жилище, отношението му към данъка наследство и политическите привилегии като примери за лицемерие.

В същото време неговото противопоставяне срещу референдума за оставане в ЕС има подкрепата на бизнеса. Средният и малкият бизнес също го подкрепя заради обещанието му да им помага.

Син на известен марксистки интелектуалец и на майка активистка, Милибанд израства в силно политизирано семейство. От ранни години той присъства на събрания, в които участват леви интелектуалци от цял свят. Неговите родители са евреи имигранти, загубили много свои роднини и близки в Холокоста.

Ед Мибилад е женен за успяващата еко адвокатка Джастин Тортън, с която имат две момчета.

„Въпреки неуспехите, които е претърпял, той никога не се отчайва. Той е железен“, сподели Ян Бег, професор от Лондонския институт по икономика. „В крайна сметка той заби нож в гърба на брат си, за да стане лидер на Лейбъристката партия. Не всеки ми могъл да направи това“, смята професорът. /АФП, БГНЕС