Чакам те, Марти Макфлай
Денят е 21 октомври 2015 година. Обикновен ден за теб, но за нърдове като мен този ден е по-специален. Той е известен като „Back to the Future day“.
Много, много отдавна, в „далечната“ 1985 година едно момче на име Марти Макфлай точно се е прибрало от най-невероятното пътешествие – бил е в миналото през 1955 година, където се е запознал с младите версии на майка си и баща си и леко е променил съдбата си. За една бройка да изчезне от света и да му се случат други гадни неща, но Марти в крайна сметка се справя и се прибира в своето време – 1985 година.
Това е и годината, в която Боб Гейл и Робърт Земекис правят най-култовия филм за пътуване във времето на всички времена – „Завръщане в бъдещето“. Това е поредният им проект, който Стивън Спилбърг решава да продуцира и по техни думи – „последният, който ще направим, ако се провали“. Защото години по-рано Гейл и Земекис снимат няколко комедии, които просто не стават и, за тяхно съжаление, се превръщат в тотален боксофис провал. Но идеята за момче, което пътува назад във времето, при това със супер як Делориан, за да се срещне с родителите си и да спаси лудия си и единствен приятел – учения Емет „Док“ Браун, се загнездва в главата им и се превръща в приключението, което те искат да заснемат.
И в крайна сметка е приключението, което вълнува хората вече 30 години. Вярвам, няма да спре да има почитатели.
Продукцията има проблеми от самото начало – докато Гейл и Земекис искат ролята на момчето пътешественик във времето да се играе от младия Майкъл Дж. Фокс, то от сериала, в който той участва тогава – „Семейни връзки“, не го пускат. Затова двамата са принудени на поканят Ерик Столц. Но след месец снимки на всички им е ясно – Столц не става за ролята и те отново се обръщат към Фокс. В крайна сметка нещо е договорено и Майкъл Дж. Фокс започва снимки по „Завръщане в бъдещето 1“ с идеята, че това ще бъде само един филм. Така е замислено.
Кой да повярва, че именно това ще се превърне в най-важната роля в кариерата на актьора и на неговия партньор – Кристофър Лойд, макар двамата да нямат нито една награда за изпълненията си.
Док Браун и Марти Макфлай са точно толкова важни за поп-културата, колкото и принцесите на „Дисни“ и точно толкова вълнуващи за хиляди хора по света.
Филмът се превръща в мега хит и четири години след първата част Земекис и Гейл снимат втора и трета паралелно, като имат идея да направят и четвърта, но Майкъл Дж. Фокс отказва, тъй като се появяват първите симптоми на Паркинсон.
„Завръщане в бъдещето 2“ е филмът, който предизвиква вълнение днес. Защото това е денят, в който Марти Макфлай, заедно с Док Браун и гаджето си Дженифър пристигат в 2015 година. В първата част Дженифър е изиграна от Клаудия Уелс, която отказва второ участие и тук е заменена от Елизабет Шу – това е и първата й голяма роля. Там има всичко, което едно светло бъдеще може да вещае – от летящи коли и дъски до 3D холограми и видеоразговори. Много от нещата, които Гейл и Земекис показват във филма си се случиха, много останаха назад във времето – като факсовете например, но истината е, че бъдещето от „Завръщане в бъдещето“ е онова, на което всички се надявахме и чакахме.
Втората част от трилогията е определяна като най-добрата и е и моята любима, защото борави по простичък начин с времевия континиум и ти разказва по интересен начин, че ако някога объркаш нещо в миналото, то ще се върне някъде напред във времето, за да те захапе отзад. Или както е в случая с Марти Макфлай и Док Браун – ще те намери в миналото и ще те накаже.
Много хора празнуват Back to the Future day и специално за него бяха направени клипове, реклами и какво ли още не. На мястото, на което Гейл и Земекис правят измисленото градче Хил Вали, около което се върти всичко, хората се събраха, за да чакат Марти Макфлай.
Винаги е готино, когато се вълнуваш за нещо. Дали това е мода, филми, книги, политика или момчето от съседния двор, няма значение. Вълнението обаче винаги ни кара да искаме, да знаем, да можем… Вълнението на Гейл и Земекис е накарало хиляди хора да отбележат днешния ден и да чакат някой най-накрая да им каже: „Пътища? Там, където отиваме не ни трябват пътища!“
Честит ден на „Завръщане в бъдещето“. Знам, че някои от вас, също като мен, чакат Марти Макфлай да дойде с летящия Делориан.
