Бранимир Йотов: The master of airbrush

Във времена, в които буркан от туршия, декориран с топчета от стиропор се счита за „арт“, а странно стихотворение от типа на „лампата – свети – тъмно – око – лист – богомолка – капачка – обичам -теб – малинке.“ влиза под купола на поезията, е много важно да откриваме истинските творци и да гледаме какво правят. Знаете, понятието „изкуство“ в последните години се разтегли неистово, приобщавайки неща, които се осланят единствено на надеждата, че делото на твореца си е негово и не е нужно публиката да го разбира или харесва, за да бъде то определено като изкуство.

Бранимир Йотов е антипод на тази псевдософистицирана арт олелия: неговото изкуство е видимо. И е добро, и интересно, и естетически издържано, и провокиращо, и вдъхновяващо.

Кой е тоя?

Снимка: Николета Петкова

Първото нещо, което ви прави впечатление в Брани, е огромната енергия. Не в духовния или в космическия смисъл, а в чисто човешкия – енергия, която така увлича по нещата, за които говори, че дори да нямате никакъв интерес към рисуване или към мотори, внезапно ви се приисква да хванете четката и да сътворите нещо грандиозно или веднага да се качите на някой мотор. Или на сноуборд. Или да отидете в Сантяго. Темите, които вълнуват Брани са много и той говори за всяка една от тях с такава страст, че слушателят му няма как да успее да остане безразличен или да се отегчи, дори да го слуша със запушени уши. Говорим с него за много неща, но основната цел, заради която сме се срещнали, е да разберем как се получават онези прецизни, цветни картини, които Брани рисува върху всякакви предмети, превръщайки ги в отделни произведения на изкуството, носещи безумна индивидуалност. И изобщо какво прави човекът – звяр в рисуването.

Неговият спорт е сноубордът и от 15 години лети върху пудрата на Рила и Пирин всяка зима. Далеч е от посредственото колкото е Земята от Плутон и е избрал аерографа като инструмент на творчеството си. Първата изложба, която прави е в резиденцията на българското посолство в Чили, а когато се връща оттам, организира и първата изложба на тема аерография в студио Zoombox в Студентски град.

Как започва всичко?

Снимка: Николета Петкова

Елементарно. Преди около 12 години, в главата на един млад студент специалност „реставрация“ в Художествената академия се въртят само четки, бои, рисуване, фигури. Както си гледа телевизия, той вижда някакви типове, които рисуват интересни неща, главно мотори, тук там автомобили. „Аерографът ми се стори адски интересен инструмент за работа, с огромни възможности. Позволяваше много яко преливане на сенки, полутонове, минаване от цвят в цвят. Отидох и си купих един от „Слънчоглед“ и просто започнах да се занимавам с него“, казва той.

Началото не е било лесно. Първият му аерограф е бил еднодействащ, с допотопен компресор, лоши бои, работело се е с него много трудно, не е имало от кого да се учи, кой да му показва. Но както знаем, когато някой е сигурен в това, което прави, намира пътища.

Първият предмет, който Брани рисува с аерографа, е каска за мотор и оттогава до днес, каските си остават любимите му обекти за рисуване. След това изрисува собствения си сноуборд и други свои лични вещи. Лека полека започва да формира собствен стил на работа: чистота на работното пространство, високо качество на материалите, хубави лакове, цветове, картини. Преди няколко години прави собствено студио – студио Гаргамел, за което Брани се шегува, че реално е гараж с артистичен псевдоним. Но за външните хора, гаражът на Гаргамел прилича по-скоро на място от приказка за големи, по чиито стени висят капаци на автомобили, сърфове, сноубордове, лонгбордове и картини. Женски фигури в черно, бяло и лилаво, червени череши, грамадни сепии, кукли като от филми на ужасите, зарове, чудовища с огромни зъби, змийски очи, медицински сестри. Ако влизате в студио Гаргамел, ще ви се иска да ви придружава Мери Попинз, за да може да ви вкара в някои от картините, които ви зяпат отвсякъде.

„Без ръка можеш, без глава – не“

Снимка: Николета Петкова

Както споменахме и по-горе, любимите предмети за рисуване на Брани, са каските за мотор.

„Това е прекалено лична вещ и всеки път щом клиент ми поръча да му нарисувам каска, се чувствам особено отговорен. Каската пази главата. Ако си счупиш ръката, ще живееш, но няма как да си загубиш главата и да продължиш да живееш. Освен това, каската е сферичен обект, който се вижда отвсякъде, дават ми поле за изява, което е значително по-ограничено, когато рисувам на право платно.“

Най-изродският проект

Най-готиният проект, който Брани е осъществявал, е изрисуването на капака на клапаните на тунингована Honda S2000, с Венъм (лошият от Spiderman).

Вдъхновението

Снимка: Николета Петкова

„Всеки артист краде“, казва Брани. „Виждам нещо по телевизията, в някое списание, в интернет, на живо, грабват ме цветове, светлосенки, хора. Взимам елемента, който ме е вдъхновил и го реализирам през моята призма, но в почти всички случаи, той е нещо вече съществуващо“. Земното му отношение към механизма на вдъхновяването ни напомня за творчеството на Стивън Кинг, който пише в своята книга „Мемоари за писането“, че писателят не измисля истории, а чака да му се разкрият и ги открадва.

Като по-малък Брани е живял в Африка, след това – в Брюксел. Първите му идеи за рисуване идват от безбройните комикси и списания, които се продават в Белгия и до ден днешен пътуванията му до двете Америки, Бостън, Ню Йорк, Ниагара, Чили, Рио де Жанейро, Великденските острови, Мачу Пикчу и още места, му дават широк хоризонт, върху който да разполага след това рисунките си.

Защо не „по специалността“?

Снимка: Николета Петкова

Както писахме и по-горе, Брани е завършил „реставрация“ в НХА, но въпреки красотата и смисъла на реставрирането, не го намираме в някоя църква или в кабинет в държавна художествена галерия, а в неговото собствено студио, работещ по неговите собствени проекти.

„И в нашата сфера, подобно на много други сфери в България, не се допускат нови хора и завършилите студенти се оправят, както могат. Средната заплата на един художник-реставратор е между 340 и 360лв. с едно кисело мляко за обяд. Има невероятно добри мои колеги, графити артисти и художници, които правят страхотни неща, но трудно ще ги видите на държавна работа и за това си има причина“, обяснява Брани.

„Всичко, което се случва по света, неизбежно се случва и у нас, но двайсетина години по-късно. Хората вече плащат на артисти да правят графити, има стрийт арт, фестивали. Тук все още много хора възприемат графитите като вандализъм. Аз работя в една ъндърграунд култура, която не е навсякъде, много е специфична, различна, експресивна, придава жестока индивидуалност на всяка вещ, а комбинациите на идеи и цветове е неограничен. Към момента не бих заменил това за каквато и да е друга работа“.

Технологията

Снимка: Николета Петкова

Основното умение, което трябва да придобие артист, който се занимава с аерография, е съвършеното познаване на основите и материалите. Ако има налице сходимост на материалите и богата фантазия, следват чисто технологичните неща. Брани боядисва с бои на водна основа, като си набавя материалите от чужбина, предимно от САЩ. След като даден елемент е нарисуван, се покрива с лак и се запечатва в камера.

„Последното, по което съм се зарибил, са инкрустации със злато и сребро за икони. Инкрустира се по време на рисунката, след това се лакира и става изключително ефектно. Златото на слънчева светлина изглежда като чист блясък: все едно ти светят с огледалце в очите, жестоко е!“, разказва Брани.

В бъдещето е истината

Мда, зад гърба на Брани има стотици нарисувани каски, лонгборди, двигатели, капаци, сноуборди, бутилки, сърфове, мотори, табелки за сватба, стени на стаи, стени на детски градини т.н., но това, което предстои е още по-изродско. В гаража на Гаргамел намираме едно чудовище – Honda чопър, за чието бъдеще Брани предизвестява много „извратени“ неща и някак сме склонни да му вярваме.

Снимки на произведенията на Брани Йотов може да видите в галерията.