Боливия се променя

ПЪТНИК, който се връща в Боливия след няколко години отсъствие и ходи бавно по стръмните улици на Ла Пас – град, увиснал над главоломни дерета на почти 4 хиляди метра височина, веднага е грабнат от промените. Вече ги няма просяците, нито амбулантните търговци, които сновяха по тротоарите. Личи си, че хората имат работа, че са по-добре облечени, че са в по-добро здраве. Столицата изглежда по-подредена, по-чиста, по-озеленена и има повече градини. Прави впечатление нарасналото строителство. Издигат се десетки нови, лъскави здания, умножили са се търговските центрове, един от тях има 18 киносалона, най-много в цяла Южна Америка. Но най-зрелищни са новите градски лифтове с технологии от бъдещето . Те кръстосват небето над града със своите разноцветни кабини, елегантни и ефирни като сапунени балони. Тихи и чисти, не замърсяват околната среда. Двата лифта, вече в движение, са червен и жълт. Третият, зелен, ще бъде пуснат през близките седмици. Така ще се създаде взаимносвързана градска транспортна мрежа от 11 км, най-дългата в света, която ще спестява два часа дневно на десетки хиляди жители на Ла Пас.

„Боливия се променя. Ево изпълнява обещанията си“, гласят някои улични плакати. И всеки го вижда със собствените си очи. Страната наистина се е променила. Много различна отпреди едно десетилетие, когато се считаше, че е най-бедната в Латинска Америка след Хаити. Повечето управници на Боливия, корумпирани и авторитарни, в миналото само молеха за заеми международните финансови органи, богатите западни държави и световните благотворителни организации. В същото време големите чужди компании ограбваха природните богатства и плащаха на държавата мизерни суми като по времето на колониализма.

Сравнително слабо населена (около 10 милиона жители) Боливия се разпростира на повече от един милион квадратни километра (близо десет пъти по-голяма от България – бел.прев.). Недрата ѝ са пълни с богатства: злато, калай, желязо, мед, цинк, волфрам, манган… Местността Салар де Уюни притежава най-големите резерви на калий и литий в света. Литият се смята за елемент на бъдещето. Засега Боливия получава най-много доходи от експлоатацията на горива. Тя притежава вторите по големина залежи от газ в Южна Америка и произвежда около 16 милиона барела нефт годишно.

Икономическият растеж на Боливия през последните 9 години, при управлението на Ево Моралес, е неимоверен – средно по 5% годишно. През 2013 г. БВП е нараснал с 6,8%, а през 2014 и 2015 г., според предвижданията на МВФ, ще се увеличи с повече от 5% и ще бъде най-високият в Латинска Америка. И при това с една ограничена и контролирана инфлация от 6%.

Жизненото равнище се е повишило два пъти. Обществените разходи въпреки мащабните социални програми също са под контрол, фискалните приходи са положителни – 2,6% излишък през 2014 г. И макар че износът главно на горива и полезни изкопаеми играе важна роля в това икономическо благоденствие, увеличението с 5,4% на вътрешното потребление е главният двигател на растежа. И още един невиждан в Боливия успех на министъра на икономиката Луис Арсе – валутните резерви на страната достигнаха 47% от БВП . За пръв път Боливия е начело в Латинска Америка по този показател, далеч пред Бразилия, Мексико или Аржентина. Ево Моралес посочи, че от страна с дълг, заложен в системата ѝ, Боливия вече може да отпуска заеми и четири страни от региона са се обърнали към правителството с искане за кредити…

В една страна, където повече от половината население е от индиански произход, Ево Моралес е първият през последните пет века индианец, който стана президент. Щом беше облечен във власт, този различен президент отхвърли неолибералния модел и го смени с нов „социално-икономически, комунитарен, производителен модел“. От май 2006 г. започна да национализира стратегическите сектори – горива, полезни изкопаеми, електричество, природни богатства, като гори, вода и т.н., които произвеждат излишъци. Инвестира част от тях в секторите, създаващи работни места, като индустрията, промишлеността, занаятчийството, транспорта, земеделието, жилищата, търговията и т.н. Друга част вложи в премахването на бедността чрез социалната си политика за образование и здравеопазване, повишение на заплатите на държавните чиновници, стимули за привличане на работа на отхвърлените – „боновете Хасинто“, „рентата достойнство“, „боновете Хуана Асурдуи“ и политиката на субсидии.

Резултатите на този модел се изразяват не само с числата, изложени по-горе, но и с нещо съвсем явно – повече от един милион боливийци, или 10% от населението, излязоха от бедността. Държавният дълг, който представляваше 80% от БВП, спадна на 35%. Безработицата достига едва 3,2% – най-ниската в Латинска Америка, и това кара хиляди боливийски емигранти в Испания, Аржентина и Чили да се завръщат, привлечени от лекотата, с която намират работа и значителното повишение на жизнения стандарт.

Освен това Ево Моралес се е заел да изгради една истинска държава на мястото на почти виртуалната, която съществуваше доскоро. Трябва да признаем, че обширната и начупена боливийска география – високите Анди (една трета от територията), тропикът и тропическите гори на Амазонка (две трети) и 36 етноса с различни езици – не допринася за интеграцията и обединението. Но президентът Моралес е решен да осъществи това, което не се направи за два века независимост, и да приключи с разчленението на страната. Първо, като провъзгласи една нова конституция, приета на референдум, която установи за пръв път „многонационалната държава“ и призна правата на различните нации, съжителстващи на боливийска територия. И второ, като лансира големи обществени обекти – пътища, мостове, тунели и т.н., за да свърже отдалечени области, така че жителите им да се чувстват част от една обща държава. Това никога не е правено. Ето защо имаше сепаратизъм и много опити за разделяне на Боливия.

Днес всички тези успехи карат боливийците да се чувстват, може би за първи път, горди от самите себе си. Заради автентичната си култура и местните си езици. Заради валутата си, която всеки ден повишава стойността си спрямо долара. Горди затова, че имат най-бързото икономическо развитие и най-големите валутни резерви в Латинска Америка. Горди от своите технологични постижения, като мрежата от лифтове последно поколение, спътника „Тупак Катари“, държавната телевизия „Боливия ТВ“. На 12 октомври, в деня на президентските избори, този канал, ръководен от Густаво Портокареро, показа технологичното си съвършенство, свързвайки на живо и непрекъснато в продължение на 24 часа специалните си пратеници в 40 града по света – в Япония, Китай, Русия, Индия, Иран, Египет, Испания и т.н., където съотечествениците им в чужбина гласуваха за пръв път. Технически и човешки подвиг, който малко телевизионни канали в света могат да осъществят.

Тези икономически, социални и технологични постижения обясняват донякъде убедителната изборна победа на Ево Моралес и партията му „Движение към социализъм“. Емблема на борбата на индианските и местните народи в цял свят, Ево Моралес успя с тази нова победа да преодолее много предразсъдъци. Показа, че упражняването на властта не изхабява и че след 9 години на власт, ако се управлява добре, могат да се спечелят изборите. Доказа, че противно на твърденията на расистите и колониалистите, индианците могат да управляват и са най-добрите управници, откакто съществува Боливия. Доказа, че без корупция, с честност и ефикасност, Държавата може да бъде прекрасен администратор, а не постоянна катастрофа, както претендират неолибералите. И накрая доказа, че левицата на власт може да бъде ефикасна, да провежда политика на преразпределение на благата и да включва в живота отхвърлените и забравените, без да поставя под въпрос стабилността на икономиката.

За тази голяма изборна победа има също политически причини. Ево Моралес успя да разгроми идеологически главните си противници в лоното на предприемаческата каста в провинция Санта Крус, основен икономически двигател на страната. Тази група консерватори, която опита всичко срещу президента, от откъсване на провинцията до държавен преврат, накрая се предаде и се присъедини към президентския проект, като призна, че страната върви по пътя на развитието.

Победата в изборите наистина беше важна. Вицепрезидентът Алваро Гарсия Линера я обясни по следния начин: „Успяхме да интегрираме източната част на Боливия и да обединим страната, защото победихме политически и идеологически едно крайно консервативно ядро от фашизирани предприемачи расисти, които конспирираха и подготвяха държавен преврат. Те докараха въоръжени хора, за да откъснат източните части. Освен това през 9-те години на власт показахме на средната градска класа и на народните маси в Санта Крус, които бяха изпълнени с недоверие към нас, че подобряваме живота им, че уважаваме направеното в Санта Крус и нейните особености. Разбира се, ние сме едно социалистическо правителство, ръководено от индианци. Но искаме да подобрим живота на всички. Опълчихме се срещу чуждите петролни и електрически компании и ги ударихме, за да укрепим държавата с освободените ресурси и да помогнем на най-бедните, но без да накърняваме това, което притежават средните класи и предприемаческият сектор. Така събрахме правителството и Санта Крус. Не променихме държанието си, продължаваме да говорим и да правим това, което правихме през тези девет години. Те промениха държанието си спрямо нас. Оттам започна този нов етап на боливийския революционен процес – териториалното обединение и нашето идеологическо и политическо превъзходство. Те започват да разбират, че не сме им неприятели, че ако се заемат с икономиката, без да правят политика, ще е добре за тях. Но ако като корпорации се опитват да окупират структурите на държавата и искат да смесят политиката с икономиката, ще стане зле за тях.

Същото е с военните, които не трябва да упражняват социален и политически контрол, понеже контролират оръжията.“

В кабинета си в „Изгорелия дворец“, главният секретар на президентството Хуан Рамон Кинтана ми обясни същото с един лозунг: „Да разгромиш и да интегрираш“. „Не става въпрос да победиш противника и после да го изоставиш на съдбата му, с риск да започне – с чувство на унижение и злост на победен – да конспирира за нови опити за преврат. След като сме го победили, трябва да го привлечем, да му дадем възможност да участва в националния проект, където има място за всички, при условие че приемат и се подчиняват на политическото ръководство, произтекло от урните, т.е. Ево и Движението към социализъм.

А сега? Какво да правим с тази толкова убедителна победа? – продължи спокойно Хуан Рамон Кинтана . – Искаме да изкореним напълно крайната бедност, да осигурим за всички здраве, образование и достъп до основните услуги, да развием науката, технологията и знанието, да установим отговорна икономическа администрация, прозрачно публично управление, да разнообразим производството, да индустриализираме, да постигнем самоосигуряването си с храни, да уважаваме Майката Земя, да напреднем още в латиноамериканската интеграция, заедно с приятелите ни от Юга да укрепим МЕRCOSUR и да постигнем историческата си цел, да затворим отворената рана – да възстановим морския си суверенитет и излаза на море.“

От своя страна, президентът Моралес изрази желанието си Боливия да се превърне в „енергийното сърце на Южна Америка“, благодарение на огромния си потенциал от възобновяема енергия – хидроелектрическа, ветрогенераторна, геотермална, както и биомасата, извън горивата – петрол и газ. Към този потенциал ще се добави ядрената енергия от бъдещата атомна централа.

Боливия се променя, върви нагоре. И чудното ѝ превъплъщение ще има още да учудва света.

LE MONDE DIPLOMATIQUE