БНТ: Пари няма, БНР: Конструкция, Деконструкция, фолклор
На редовно заседание, състояло се на 10.03.2015 г., СЕМ изменя регистрацията за доставяне на аудио-визуална медийна услуга на «Дарик Радио» АД, с наименование “Дарик радио и Телевизия”, като променя началната дата на разпространение на програмата от 30.09.2011 г. на 30.09.2016 г.
На същото заседание СЕМ изслушва отчетите на генералните директори на БНТ Вяра Анкова и на БНР Радослав Янкулов. Публикуваме откъси от протокола.
Отчет за програмната дейност, технологичното обновление и финансово състояние на Българската национална телевизия за периода 01 август 2014 г. – 31 януари 2015 г.
Вяра Анкова: Няма да е изненада ако започна отчета със системното недофинансиране на БНТ и препятствията, които поставя то пред програмната политика на медията и въобще за развитието й. Този период обхваща месеците, в които дирекция “Информация”, (ще започна с нея като основа на всяка една обществена телевизия), подготви изключително много събития на живо, без това да бъде планирано като бюджетен разход, тъй като това са събития, които не могат да бъдат предвидени. Освен атентата в Париж и “Марша на Републиката”, който предадохме “на живо” от Париж, имаме преки включвания от поклонението на президента Желю Желев, посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери и др. За много от тези събития оказахме и техническа помощ на частните телевизии, тъй като БНТ като обществена телевизия, беше единствената допусната там.
…
“Светът на живо” е рубриката, която е финансирана от “Америка за България” и по този начин БНТ има възможност да отразява и международни знакови събития, тъй като иначе бюджетът ни е изключително сведен до ниво на оцеляване на БНТ, не на ниво развитие, така че трудно бихме могли да предложим на нашия зрител едно такова международно предаване. В този период започна и международно предаване на БНТ, което беше до сега рубрика в “Денят започва”. “Всеки петък” стана самостоятелно предаване в петък следобед и с всяко едно издание и популяризиране на това предаване, рейтингът му расте. Очевидно, че българският зрител има нужда от международна информация. Годината завърши с традиционния обзор “Събития на 2014 година”, където вече няколко години по специфичен за БНТ начин – с анализи, с коментари, представяме изминалата година. Миналата година беше с анализатори, а тази година решихме да поканим нашите журналисти, които са отразявали тези събития или са правили интервюта по много от тях и по този начин да представим годината през техния опит.
Знаково през този период е и развитието на БНТ НD. Искам да кажа защо го определям като знаково. За това защото БНТ се опита да докаже, че това не е едно инцидентно създаване на един канал, просто, защото сме имали зимна олимпиада и световно първенство по футбол, а да покажем, че можем да развием това спортно съдържание, което смятам, че всяка една обществена телевизия трябва да предостави на своите зрители, което не съчетава, не се базира само на комерсиални продукти, на този тип комерсиален спорт, който е в интерес и за частните телевизии, а и всичките други спортове, които не се радват на такъв голям интерес, както и популяризирането на детския спорт и се подготвя в момента такова предаване. Искам да кажа, че този канал в момента се прави изключително от щатния състав на БНТ без допълнително привличане на хора и допълнително финансиране, което да сме искали, благодарение на активността, която колегите проявяват и така идеите, които имат, намират спонсори, които подкрепят тези рубрики. Например: “Спорт Америка” е предаване, което се реализира по БНТ НD благодарение на тази спонсорска подкрепа.
…
Тъй като имахме проблем с изпълнението на лицензията за детски предавания, това е една тема, която ние подложихме на доста сериозен анализ с продуцентските екипи от гледна точка на това каква телевизия, въобще каква продукция гледат нашите деца и дали наистина платформата вече, която е за детска аудитория е платформата на телевизора, образно казано, а не вече по – други платформи да се търсят като начин на привличане на по-младата аудитория. Въпреки че категорично смятаме, че младата аудитория не е пред телевизора и в момента започнахме разработването на детски портал, който се надявам в близко време да можем да обявим като готов. Той е със сътрудничество с университети, с редица наши партньори заедно правим съдържанието, което ще бъде както архивни материали на БНТ, нова продукция, също така и много игри на този сайт. Въпреки всичко стартирахме уикенда с блок “Милион и две усмивки”, който е предназначен за младата аудитория от шест до дванадесет години и смятам, че вече се познава от децата. Предстои да направим фокус група на тази аудитория, за да видим дали това е съдържанието, което те искат или нещо трябва да добавим.
В момента правим и детски риалити формат: “Търсачи на мечти”, който ще се излъчва в рубриката “Лека нощ деца”. Детската евровизия беше голямото постижение на БНТ през този период. Решихме се на един отначало рисков ход с това сътрудничество, което направихме с частната телевизия БТВ, което обаче показа, че всяко нетрадиционно решение, особено в момент на криза, води много често до успех, какъвто беше случаят с Крисия, Хасан и Ибрахим. За момента стои ново предизвикателство пред БНТ. Това е организирането на детска евровизия.
…
Също за този период е една годишнина, която БНТ отчете, това е 55–та годишнина на БНТ. Както видяхте, нямахме възможности за някакви по-големи тържества. Решихме да направим с бюджета, с който разполагахме, по-скоро предавания, които да предложим на нашия зрител като една ретроспекция, обаче с анализ от наша съвременна гледна точка на БНТ през годините: “55 години от вашия живот”. Направихме и една среща със зрителите: “Празнувай с БНТ”. Пред Народния театър направихме тип хепънинг, на който много наши зрители се отзоваха на поканата ни, а концертът който БНТ успя да организира беше изключително и само благодарение на отзивчивостта на артистите, на певците, които взеха участие без заплащане от страна на БНТ. Това беше техният подарък към БНТ.
…
Развитието на БНТ 2 остава може би един от най-трудните ни моменти, тъй като БНТ2 работи с изключително ниско финансиране и това е много голям проблем пред колегите в центровете. Ние все още не можем да отговорим на техните нужди за обновяване на технологията в центровете. Техен приоритет е обновяването на технологията в БНТ 1, тъй като тя е в изключително конкурентна среда спрямо частните телевизии. В момента е предприета стратегия за купуване на техника през 2015 година, която стратегия би довела до освобождаване на техника в БНТ и прехвърлянето й към центровете, което ще даде една нова визия на БНТ2, защото един огромен проблем има този канал и това е визията му.
…
БНТ Свят все още представлява една компилация от програмите на БНТ1 и БНТ2, тъй като нямаме финансиране отделно за БНТ Свят, но пък имаме обратна връзка със зрителите от чужбина. Те изключително много проявяват интерес към българските филми, които са си запазена марка за този канал, както и към всичките информационни и публицистични предавания, които каналът излъчва. Знаете, че той се разпространява сателитно из една част от света, а в останалата получават достъп през интернет. Имаме идея, евентуално, но не можем да си позволим с плащанията на сателита, но това в бъдеще време дано се стигне до едно такова разрешаване на тази ситуация.
…
БНТ мултимедия е една от новите дирекции на БНТ, която се занимава с развитието на БНТ в интернет пространството, или по – общо казано и на нея разчитаме на цялата продукция на цялата промяна, която БНТ прави в този аспект. Споменах за разработването на детския портал, както и за в момента се разработва пускането на мобилни апликации за лайф каналите на БНТ. Може би до няколко месеца ще пуснем и редизайн на сайта. Те имат и собствена продукция, направиха първия интерактивен мултимедиен уърдов мент, който е посветен на 25 годишнината от демократичните промени в България. Имат обратна връзка в мрежата и обобщават мненията на потребителите в социалните мрежи, провеждат и дебати.
…
Няма да се спирам на технологичното развитие на БНТ в подробности. Описали сме, като акцент е, разбира се проектът на БНТ за смяна на технологията. Изключително бавно върви този процес, поради липса на финансиране. Скоро наши колеги се върнаха от една конференция, където телевизиите вече говорят за 4К, ние още си говорим за НD. Процесът е изключително бавен, но наистина колегите се опитват да правят колкото е възможно по-бързо всичко в този процес.
…
Един труден период за БНТ от гледна точка на продажбите на реклами, тъй като нямахме знакови събития каквито бяха олимпиадата и световното първенство. Въпреки всичко обаче, поради стратегия, която БНТ има към своите рекламодатели, няколко трудни месеци, които са септември – октомври, към края на годината успяхме да наваксаме и бюджета, който БНТ беше обявила за изпълнение през 2014 година успяхме да го постигнем, разбира се благодарение на тези две огромни международни спортни събития. И ето тук също е голямото предизвикателство на националната телевизия, тъй като спортните права през годините изключително много се покачват. В пъти е растежът на цените на спортните права и БНТ и тук е принудена да прави различни стратегии, за да има възможност да е конкурентна за закупуване на спортни права, които българският зрител да гледа по БНТ като световни, европейски по футбол, олимпиада. Знаете, че БНТ винаги е предавала тези събития, въпреки тежкото й финансово състояние. Надявам се, че с тази стратегия, която ще разберете скоро, сме предложили европейското първенство по футбол, БНТ ще може да придобие правата и за него. Предстои развитие на един формат, който сме закупили, но който ще бъде реализиран есента. “Детето гений” се казва и е формат на “Ченъл Фор” на Великобритания, който е и образователен и развлекателен и който се прави в партньорство с МЕНСА България, както и самият формат работи в сътрудничество с МЕНСА. Ще прескоча медийните партньорства, защото те са описани. Ще благодаря тук на медиите, които виждам, че са тук, за цялата подкрепа, която те оказват на БНТ и доброто сътрудничество, което имаме с тях също и които ни дават възможност за една реклама на нашата продукция, пак казвам без финансирането, което ни е необходимо за това, но ние нямаме специални бюджети за реклама.
…
Тук ще поставя един въпрос за мултиплексите, тъй като знаете, че частните телевизии имат вече по един канал на мултиплекс за частния. БНТ по закон има обществен мултиплекс, който тя трябва да запълни със съдържание, което е изключително сложно при това намаляване на бюджета, БНТ да може да плаща таксите по целия мултиплекс и по осигуряване на качествено съдържание за запълване на мултиплекса пък иначе е абсолютно безумно плащането на една платформа за разпространение без да можеш да произведеш съдържание за нея. Така че подготвяме писмо към Фърст диджитъл за вариант за преговори с тях. Опитахме се да водим преговори с тях няколко пъти неуспешно, затова ще се обърнем и към вас, и към КРС, както и към Министерството на съобщенията за организиране на среща с БНТ и дискутиране на този проблем, който е изключително важен за нас, тъй като все пак имаме отговорност към българските зрители за ефирно излъчване, покриваемост на процент, значително голям процент от територията на страната. Тук искам да кажа и за БНТ НD, че съществува голям проблем с кабелните оператори за разпространението на канал БНТ НD. Ние правим всичко възможно, за да може той да бъде разпространяван, както е изискването по закон. Писахме писма и до КРС. Ще напишем и нови, тъй като този канал не е предоставен от всички кабелни оператори на зрителите, въпреки интереса, който зрителите имат към него и се обръщат към нас с въпрос защо определени кабелни оператори не предоставят този канал. Отговорът на кабелните оператори е, че няма честота, което ние не можем да приемем. Когато на този канал бяха показвани световното и олимпиадата се намери честота, а сега, когато се показва друг вид програма, но в НD качество, което е конкурентно на някои от техните програми, които самите кабелни оператори произвеждат и за нашето казват, че няма честота.
Георги Лозанов: Върви в Комисията за защита на конкуренцията процедура, евентуално за разширяване на обема за реклама в праймтайм. Има ли потенциал БНТ да оползотвори повече рекламно време от гледна точка на съдържанието и във връзка със сериалите, които бяха направени и които постигнаха завиден резултат, включително и с чужди аудитории. Те доведоха ли до някакво оживление в конкуренцията на рекламния пазар с другите телевизии? Няма ли да е добре да има такава програмна линия, в която БНТ да предлага комерсиални продукти, които при това заради качеството си да не изпадат извън обществената задача? Да се тръгне по тази линия и да се привлекат собствени приходи извън бюджета, който каквото и да говорим, няма да е лесно да бъде увеличен. И в тази връзка какви са рейтингите?
Вяра Анкова: Аз ще започна с комерсиализацията. Като продукти, като линия на обществените телевизии и тя не е само заради това, че всички обществени телевизии, независимо от техните огромни бюджети на някои от тях, също смятам, че сме недофинансирани, а просто е една форма през обществена функция да може да бъде привлечена още по-голяма аудитория. Едни от големите сериали на европейските обществени телевизии в момента, са направени като копродукция от няколко обществени телевизии и които са при всички случаи с комерсиална тематика. Смятам, че при производство на български сериал от страна на БНТ, рекламните пояси около този сериал са абсолютно запълнени, както и има приходи от продуктово позициониране. Знаете, че продуктовото позициониране за БНТ е разрешено само във филмопроизводство, в другите предавания не е разрешено, което е един много голям проблем за БНТ за набиране на средства, тъй като това е нова форма на рекламиране, която се радва на интерес от страна на рекламодателите и от която БНТ е абсолютно лишена. Колкото до рекламното време, аз смятам, че БНТ има капацитет да увеличи рекламното си време в праймтайм. Има моменти в стратегията на БНТ, които точно поради това, че праймтаймът е ограничен, е трудно да можеш да сключиш рекламни договори с агенции, които разбира се, имат като изискване продаваемост на рекламното време точно в праймтайм и останалото в повечето часови пояси просто не ги интересува. Аз съм на мнение, че БНТ трябва да има ограничения за реклама, но ако бъде запазен обемът на реклама, но бъде увеличен лимитът за праймтайма, това би дало една глътка въздух на БНТ, както и отпадането на ограничението за продуктово позициониране. Съгласна съм на един разговор с АБРО, за да се дискутира интересът и на частните медии, тъй като разбира се, тук ние стоим на различни позиции. Те са основните потребители на този рекламен пазар, но аз смятам, че с това увеличение БНТ и с продукцията, която предлага, в никакъв случай не може да бъде конкурент на частните медии. Ние не се състезаваме с тях, не предлагаме риалити програми. Нашият праймтайм е различен от техния. Ако погледнем и “История БГ”, и “Референдум” и “Панорама” са в праймтайма, в смисъл гледаме нашия праймтайм като съдържание да бъде абсолютно алтернативна програма на частните телевизии, така че от тази гледна точка не виждам пряка конкуренция между обществената телевизия и частната, за да можем да застрашим частните телевизии, но разбира се, това е една дискусия, която ние сме готови да проведем.
Георги Лозанов: А със сериалите – да очакваме ли нови сезони?
Вяра Анкова: Обсъждаме нови сезони за сериалите и за “Под прикритие” също, тъй като има заявен интерес от разпространителя на “Под прикритие”. Имаме среща с УС и той дори има интерес за копродуцентско участие в “Под прикритие”, да участва с определена сума и има интерес да подпише веднага договор за разпространение на пет сезона преди да го е видял. Интересът към “Под прикритие” е много голям. Пред подписване на договор сме за римейк правата му, за реализиране на сериала в Америка. Надяваме се всичко това да можем да го направим в близките месеци, тъй като той ще има ново посещение в България. Изключително сложно е, а имаме сесия в момента за сериала. Тъй като свободният ресурс за тази година за сериали е около 3180000 лева, ще ни е трудно да произведем много сериали, въпреки новия регламент, който сме поставили като изискване в новия правилник за филмопроизводство.
Георги Лозанов: Може ли да кажем за сериала “Под прикритие” каква е възвращаемостта на една серия от рекламите, които се излъчват около нея? В каква перспектива ще си върне инвестицията?
Вяра Анкова: Не мога да отговоря така наизуст на този въпрос. Само искам да кажа, че рекламното време около “Под прикритие” е запълнено, както има и голям интерес към продуктовото позициониране, но по-сериозният приход на “Под прикритие” е от продаваемостта, от договора за дистрибуция. Само за миналата година са около 600 – 700 хиляди лева. Надявам се, не мога да поема този ангажимент, това е договор, който в близките десет години БНТ ще продължава да получава пари за него, защото той е с телевизии, след това има продажба, непрекъснато има нови и нови договори за дистрибуция, които се появяват, така че приходите, които БНТ получава от “Под прикритие” ще бъдат за години напред.
…
Много ми се иска българската общественост да има интерес към знакови сериали, които изпълняват обществената функция на телевизията. За мен сериалът “На границата”, който е по военните разкази на Йовков, е точно един такъв сериал, както и “Четвъртата власт”, който поставя знакови цели за обществото, но ето, примерно това са сериали, които не можаха (особено “На границата” на Йовков), да постигнат този рейтинг, който постига “Под прикритие”.
Отчет за програмната, технологичната и финансовата дейност на Българското национално радио за периода 01 юни – 30 ноември 2014 г.
Радослав Янкулов: Втората половина на 2014 година премина под знака на подготовката и честване 80-я рожден ден на БНР. Инициативите, проявите и самото изпълнение на предварително обявената програма на практика са изразител на всичко това, което е дейност и състояние на радиото. В програмите създадохме специални формати, посветени на юбилея. Реализирахме събития и кампании, които напълно покриха критериите за обществената мисия на медията. Програмната дирекция организира общ комуникационен мейл, свързващ продуцентите на всички актуални предавания в програмите. Чрез него засилихме обмена на материали и продукции. Добра находка е радиоафиша с акценти във всички програми за всеки следващ ден, текстовете публикуваме на корпоративния портал BNR.BG и го рутираме на вътрешните плазми в сградите на БНР. Изборите за Европейски парламент и за Народно събрание отразихме и чрез екзит-пол информация на всеки кръгъл час, благодарение на сключени договори със социологическа агенция.
…
Програма “Хоризонт” успешно и в детайли отрази двете изборни кампании. На фона на огромната свършена работа, не бе допуснато нито едно нарушение на изборните закони. Анализът го показва
…
Програма “Христо Ботев” утвърди значимото си присъствие като културно-образователен публицистичен и музикален формат, без аналог в българския ефир. Бяха поставени седем радиодраматургични премиери и четири проекта на документалната радиодраматургия
…
Изцяло обновената уебстраница на “Радио България” допринася за по-модерното присъствие в интернет пространството. “Радио Бинар” премина към излъчване от по- модерна и надеждна платформа. Вече работи и второто студио на “Радио Бинар”, което улеснява създаването на ново и разнообразно аудио визуално съдържание. За регионалната радиостанция Радио “София” полугодието премина под знака на редица промени в програмната схема и в звуковата опаковка на отделни предавания. Започнахме и продължаваме инициативата “Радио София идва при Вас!”, с която всеки месец екип на медията посещава определено населено място и разговаря лице в лице със слушателите. Радио “София” продължи да работи активно и по изпълнявани от БНР външни проекти, каквито са “Евранет плюс”, “Европа за мен” и рубриките по ОП “Транспорт”.
…
Като изпълнение на плановете ни за обновление и модернизация, пристъпихме към съкращаване излъчванията на средни вълни. Спряхме предавателя в Благоевград и намалихме мощността на предавателя във Видин. Това беше първата стъпка, предхождаща спирането на още четири предавателя в Североизточна България и един в Кърджали. В последвалите дебати и дискусии, получихме подкрепата на СЕМ, на фона на остро конфронтиращата позиция на КРС. Много бързо стана ясно, че правилната посока е посоката, която пое БНР и всичко друго е загърбване на съвременните технологии. Да не говорим за маловажния в кавички факт, че промените, свързани с инициирането на средните вълни и подобряването на мрежата на УКВ предаватели, ще спести на бюджета на БНР, ерго и на държавата около 3 милиона и половина лева. Предаванията на средни вълни, а по-късно на УКВ, за района на Кърджали и честотата 90.0, лицензирана за БНР там, естествено изведоха на преден план възможността да започнем организирането на процедури за създаване и организиране на регионална радиостанция Кърджали.
…
Социологическите анализи за периода потвърждават факта, че БНР със своите 10 ефирни програми е истински властелин на ефира. “Хоризонт” има месечна аудитория от 1300000 слушатели, което е 20% от населението на страната. Програма “Хоризонт” е с най-голяма седмична – 17 % и средно-дневна аудитория и с най-висок пазарен дял, също 17 %. Програма “Христо Ботев”, (единствената културна програма в страната ни) има 3% пазарен дял. Данните за дневната аудитория в национален план показват, че радио Варна е на 11–то място сред всичките над 300 радиостанции. Благоевград е на 15–то място, Пловдив е на 19 –то и т.н. “Хоризонт” заема първо място, с 20.1 % пред “Веселина”- 17.9%, “Енджой” – 12% и др.
…
Анна Хаджиева: Сега въпрос, който имам и който произтича и от констатации в доклад на Еди Емирян, свързан с плурализма в предаването “Конструкция”. С решението, което взехте, смятате ли, че решихте проблема с плурализма в рамките на програмната линия? Смятате ли, че едно съвременно радио е място за пропаганда и за беседи?
Радослав Янкулов: В рамките на “Събота 12 плюс 3”, бихме могли да кажем, че сме намерили разрешение за плурализма, защото в този период обикновено се сблъскваме с две противоположни гледни точки.
Анна Хаджиева: Това ли е най-доброто професионалното решение?
Радослав Янкулов: Това е едно от професионалните решения. Другото професионално решение би могло да бъде събеседване, убеждаване и не знам какви други мерки професионални, които да бъдат взети, за да може изпълнителите на тази програма да съблюдават наистина изискванията за плурализъм и за многообразие на мнения. Но тези събеседвания и разговорите първо, вече са водени и второ, продължават да се водят под някаква форма, която е на ръба на обявяване за опити за цензуриране, опити за нерегламентирано въздействие и фактическо отнемане свободата на словото, или някакви други подобни термини, с които обичат да боравят хората, които нямат други аргументи.
Георги Лозанов: Аз, доколкото разбирам, въпросът на г-жа Хаджиева е: “Това ли е вече установеното решение на възникналия проблем с плурализма, или това е междинен период, за да се търси някакво по- малко екзотично решение на въпроса?”
Радослав Янкулов: По-малко екзотичното решение на въпроса е предаванията “Конструкция” и “Деконструкция” да изчезнат от програмата. Ние направихме опит, когато организирахме предаването “Конструкция”. Идеята беше да има някакво сътрудничество, кооперация между двамата водещи, но единият от тях изобщо не възприе това. След това имаше идея в, да кажем последните 15 минути, или последните 30 минути от предаването на единия и предаването на другия, да участват и двамата едновременно. Имаше идея да се определят самостоятелните изяви и накрая да има една обща, в която двамата да говорят по една обща тема. Имаше идея, темата предварително да се задава един път от единия водещ, а следващият път от другия. Имаше най-различни варианти. Направихме специално наблюдение и не сме забелязали тенденции, или обезпокоителни факти от страна на Калин Манолов за грубо държание, или не знам как, спрямо неговите събеседници по телефона.
Иво Атанасов: След един разговор тук, по повод на предаването “Деконструкция”, то тръгна към спазване на плурализма и към нормално отношение към слушателите, които се обаждат. Т.е., преодоля се онова, което много пъти куцаше на г-н Волгин. Дотогава обикновено имаше няколко гледни точки, но не различни, и това не беше в унисон с изискванията към обществените медии. Изчистено беше и на моменти грубото отношение към някои от слушателите, със сигурност като резултат и от разговора ни тук. Щеше да бъде по-добре „Деконструкция” да продължи без добавянето на „Конструкция”, но със стриктното спазване на закона. Г-н Янкулов каза, че след въвеждането на “Конструкция” е имало идея за застъпване между двете предавания, двамата водещи да коментират обща тема, но явно – може би по-скоро за добро – не е била възприета.
Радослав Янкулов: Не ги възприеха и по-точно не трябва да говоря в множествено число. Не възприе идеите единият от двамата – Петър Волгин. Имахме друг парадокс, заради чисто програмни причини. Тъй като мачовете в някакъв момент бяха изтеглени заради времето, по времето на “Конструкция” и “Деконструкция” и предаването трябваше да се намали общо и тогава предложихме тази събота намаленото предаване да се води от Волгин и вътре да има пет минути Калин Манолов, а следващата събота, която пак ще бъде кратко предаването, да се води от Калин Манолов и да се дадат пет минути на Волгин. И това не го прие. Стена.
Иво Атанасов: Най-лошо би било да спрете и двете предавания. Но и съвместното им съществуване поражда въпроси как се мери плурализмът. В „Деконструкция” ще върви социалното говорене, а в „Конструкция” – либералното, и с това ще може да се твърди, че плурализмът е спазен, така ли? А вътре във всяко от двете да няма различни гледни точки.
Георги Лозанов: Можем да разберем дали има някакъв резултат, само ако социологически измерим дали хората, които слушат едното, слушат и другото предаване, защото интуитивно ми се струва, че не е така и тогава не може по този начин да се реализира плурализмът. Може и да слушат, не знам, но аз смятам, че Волгин има някаква аудитория, създадена, която си го търси него и от другата страна Манолов може би създава сега една друга аудитория. Не знам, това не е зле да се измери.
Радослав Янкулов: Създава, защото започва да се появяват все по-често писма, свързани с “Конструкция” и те започват все по- често да приличат на писмата, които получаваме за Петър Волгин само, че с обратен знак. Имаме намерение, но това не е точно заради плурализма, обмисляме малки промени в самата програмна схема и нищо чудно да стигнем до извода, че е хубаво “Конструкция” и “Деконструкция” да отидат в петък вечерта, или късно следобедите. Това ще освободи малко съботната програма от тежки политически предавания: “Събота 150” свършва и след това още три часа тези две предавания.
Анна Хаджиева: Това също би се възприело като цензура.
Иво Атанасов: Аз мисля, че „Деконструкция”, а покрай нея – и „Конструкция”, се слушат тъкмо във времето, в което се излъчват сега. Местенето им в друг ден или час ще намали аудиторията им.
Радослав Янкулов: Те ще си имат аудитория и вечерта като под вечерта нямам предвид 23.00 часа.
Анюта Асенова: На гърба на “Панорама” ако са, няма да е добре.
Радослав Янкулов: Преди Панорама
Анюта Асенова: Преди “Панорама” са новините и мисля, че ще срещне отпор, не е удачно. Не знам, вие решавате.
Анна Хаджиева: Мислете го, защото телевизията отдавна е извзела вечерното време за публицистика.
Христин Стрижлев: Аудиторията е толкова твърда, че където и да се преместят предаването, тя ще върви след него, а ние имаме интерес в тези часове да има малко по- силна аудитория, защото тогава за сметка на телевизията, ние имаме спад в аудиторията.
Радослав Янкулов: Защото желанията за народна музика в събота на обед и ранният следобед, са огромни и трябва с това да се съобразяваме.
Христин Стрижлев: Сега вече, имайки помесечни изследвания, ще имаме малко повече информация какво се случва. Защото по това проучване излезе, че примерно предаването “Деконструкция” има не много голяма аудитория в сравнение със “Събота 150”, което има по-голям процент. Трябва да имаме повече данни, за да можем от друга страна да удовлетворим желанието да има и други предавания в съботния следобед. Хората звънят и си искат спряното предаване за фолклор, на мястото, на което сега е предаването “Конструкция”.
Анюта Качева: Аз също искам да кажа нещо по този въпрос Аз мисля, че обсъждането на тези две конкретни предавания, както и рамката на плурализма, стесняват много основата и един много голям проблем, благодарение на който съществуват всичките тези неща. Първо, липса на корпоративна политика. Какво означава това да работиш в общественото радио и тъй като това не става от години, това са поколения, които са възпитани, които стоят пред микрофона. Аз изобщо не говоря за качествата на водещите. Нямам нищо лично, не казвам нищо лично. Това са много образовани хора с голяма култура. Те могат страшно много в сферите, в които работят и т.н., но тъй като тази основа я няма, след това страшно е трудно, когато един човек започне така и стои една или 3, или 10 години пред микрофона и след това да му кажеш каквото и да било да коригира в своето поведение.
…
Това невероятно изследване, което ние наистина направихме и го направихме за първи път нито един човек не се позаинтересува да дойде да поиска да разбере какви са слушателите му – жени ли са, мъже ли са, в какво вярват, каква им е религията, работят ли, пенсионери ли са. Никой не се интересува от това и това една е една обща основа, такава която много трудно се поправя. В началото решението за предаването “Конструкция” беше опитите с г-н Волгин да се осъществи някакъв диалог и да му се каже, че има ЗРТ, че общественият оператор има правила и, че те трябва да се спазват, защото в крайна сметка данъкоплатецът е този, който ни плаща заплатите. Този разговор е невъзможен не само с Калин Манолов и с Петър Волгин, той е невъзможен с нито един човек, който работи в БНР.
…
Радослав Янкулов: На Радио София сме им дали срок до края на март месец да бистрят, ако мога така да се изразя, за пореден път може би, схемата си и да превърнем радиостанцията в типична градска софийска радиостанция.
Георги Лозанов: Да разбираме ли, че се отказвате от младежката програма?
Радослав Янкулов: Отказваме се от нея. Програма софийска радиостанция, но като казваме софийска, ние в разговора, който водихме с Радио София, дори използвахме една метафора и казахме: За вас от Витоша по-високо няма и от Йорданка Фандъкова по- голямо няма. Това е положението.
