Берлин и компромисите

След няколкоседмични преговори германските консерватори и социалдемократи се договориха: коалиционният договор е готов. Той обаче е изпълнен с толкова много компромиси, че контурите му се губят, коментира Фолкер Вагенер от Дойче веле.

Седмици наред германските консерватори и социалдемократи водиха преговори за коалиция. Социалдемократите (ГСДП) настояваха за въвеждането на минимално трудово възнаграждение. Християнсоциалният съюз (ХСС) държеше да бъде въведена пътна такса за чужденци. А основното изискване на канцлерката Меркел гласеше: никакво увеличение на данъците.

Днес коалиционният договор вече е факт. Знае се, че минималното трудово възнаграждение ще дойде, само че по-нататък. Пътната такса – също. И данъците няма да бъдат увеличени – първоначално. Беше взето и решение за двойното гражданство – поне в известна степен. То гласи, че родените в Германия деца на чуждестранни семейства в бъдеще няма да решават най-късно до 23-ия си рожден ден кой паспорт да изберат, както беше досега. Какво точно обаче ще се промени? Това остава неясно. Такъв е привкусът на компромисните микстури – някакси блудкав.

Сега ръководството на ГСДП представя на членовете си резултата от преговорите. Всъщност това е новост в парламентарната история на Федералната република. 473 000 социалдемократи трябва да гласуват по пощата ЗА или ПРОТИВ коалиционния договор. Гласуването ще бъде смятано за валидно, ако в него участват 20 процента от партийните членове. С други думи – от присъдата на около 100 000 „партийни другари“ ще зависи бъдещето на широката коалиция. Това всъщност е най-напрегнатият момент в съставянето на коалиция.

Страхът от евентуално отмъщение

По времето на канцлера Герхард Шрьодер социалдемократите преживяха сериозно модернизиране. Така поне твърдят поддръжниците на неговата реформаторска политика, която доведе до болезнени съкращения за голяма част от населението. От нея бяха засегнати най-вече социално слабите слоеве от обществото. Става въпрос предимно за избиратели на ГСДП или близки до партията хора. Критиците на Шрьодер и до днес наричат тази политика „социално клане“.

Днес една част от членската маса настоява за обезщетение. Тя би могла да измъкне под носа на партийното ръководство изработения с мъка коалиционен договор още преди да е подписан. Лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел трябва да е направо магьосник, за да успее да прокара този коалиционен договор сред членовете.

Вече се говори за нови избори

В Германия отдавна не е имало подобно политическо напрежение. Със своето НЕ 20-те процента от членската маса на ГСДП биха могли да разтърсят страната. Последиците от това биха били нова коалиция или дори нови избори. Опциите са доста вълнуващи. ГСДП, Зелените и Лявата партия биха могли да управляват заедно. Ако искат. Дори беше уговорено, че след четири години това ще е възможно. А защо не и веднага? Мислима е и коалиция от ХДС и Зелените. Всъщност току-що за първи път подобен съюз беше формиран в провинция Хесен.

Ако пък се провалят всички опити, то тогава трябва да има нови избори. Ангела Меркел не би имала нищо против. Яростта на избирателите от отреклата се от принципите си ГСДП може да доведе партията под 20-процентната бариера. Това би бил пълен провал за социалдемократите – точно на техния 150-годишен юбилей. В такъв случай Ангела Меркел окончателно би могла да стане „кралицата“ на Германия. Само че при условие, че досегашният ѝ партньор – Партията на свободните демократи – отново влезе в Бундестага.

Иначе нищо ново

Всъщност ако погледнем Германия отвън, няма да открием някакви забележителни промени. В чужбина почти никой не се интересува насериозно от точките в коалиционния договор. Германия си остава такава, каквато беше и през последните години – предвидима във външнополитически план и солидна във финансово политически аспект. Кризисните държави от еврозоната най-добре знаят какво означава това.