Българската илюстраторка и забранената литература

Какво е общото между „Майстора и Маргарита”, „Повелителят на мухите” и „Лолита”, освен че са част от някога забранената литература на 20 век? Отговорът на този въпрос може да ви даде 27-годишната българка Ина Христова, която се нагърби с непосилната за много художници задача да включи трите произведения в един проект, който да илюстрира.

И го направи толкова добре, че достигна до финала на най-престижния конкурс за илюстрации на иберийския полуостров – Premis Junceda.

Артистичните книги на Ина, вдъхновени от бестселърите на Уилям Голдинг, Владимир Набоков и Михаил Булгаков, са част от дипломната й работа за престижния колеж Massana School of Art and Design в Барселона. Те са рисувани и отпечатани от самата нея, а илюстрациите по страниците им отговарят на цитатите, които са я впечатлили. Проектът й е толкова въздействащ, че е номиниран за творческата награда, a дали Ина печели ще разберем навръх 24 май.

„Всичко започна, когато прочетох книгата „Забранената литература”. Започнах да се ровя в интернет и си направих списък от 20 забранени книги. След това ги прочетох и понеже трябваше да разработя проекта за по-малко от 1 година, трябваше да избера само някои от произведенията”, разказва Ина.

„Майстора и Маргарита” се оказва най-голямото предизвикателство за нея. „Беше ми най-трудна и сега като погледна има още работа по илюстрациите. Не случайно много малко хора са пробвали да рисуват по нея”, казва финалистката.

Всяка от трите артистични книги е печатана ръчно с техниката на ситопечат, с която Ина работила за пръв път. Те се разтварят като ветрило и съдържат по 6 изображения.

„Повелителят на мухите”, е книгата, която най-много ме разтърси. Искам да продължа да я работя и за късмет ще имам тази възможност”. Оказва се, че проектът на Ина е забелязан по време на Фестивала на артистичните книги от новооткритата барселонска галерия CAGE.

Така през 2017 година българската ще осъществи първата си самостоятелна изложба там.

„В романа на Голдинг ми хареса момента как човекът, останал сам на безлюден остров се изправя срещу страха от неизвестното, който носи в себе си. Има страшно много метафори и това ме завладя. Стигнах до извода, че може би няма нищо страшно около нас, но останали сами ние се променяме и си втълпяваме, че има звяр. Може би той е в самите нас. Това е метафора за човешкото общество като цяло. В книгата има брутални сцени и може би това е била причината да бъде забранена – тъй като се води детско- юношеско произведение, а историята е твърде разтърсваща”, разкрива още Ина. И в хода на разговора ни стига до извода, че всъщност темата за звяра в нас и дявола я има и „Лолита” – третият роман от проекта.

„Лирическият герой разказва историята от своята гледна точка и се изживява като звяр. Винаги казва, читателите ще го осъдят за тази страстна любов към 12-годишната Лолита. Подсъзнателно може би съм избрала темата за зверовете в хората”, обосновава се младата илюстраторка.

И подчертава, че от край време я вълнуват екзистенциалните въпроси, които намират своите отговори в изкуството.

Именно изкуството е движещата сила в живота на Ина, която напуска България преди 5 години. Тя е родом от Чирпан, от където е и майка й – поетесата Виолета Христова. „Майка ми Виолета Христова е доста активна личност, винаги ни водеше по галерии и други културни събития. Познавахме художници, писатели, фотографи и понеже бяхме малки, със сестра ми Ани се чувствахме като техни деца. Бяхме единствените малчугани по тези събития”, спомня си илюстраторката.

Заедно със сестра си рисуват от малки. „В началото рисувах лазарки. Дадоха ми тази задача в училище, но аз продължих с темата доста дълго. Дори когато се преместихме в Стара Загора, където бях вдъхновена и от народните танци”, смее се Ина.

След това живее в София, където учи в испанска гимназия. Завършва „Изкуствознание” в Националната Художествена Академия и във втори курс заминава на обмен в Барселона. И се влюбва първоначално в мястото, а после и в конкретен човек.

След като завършва се установява там – през 2011 година. „Родният дом в Чирпан ми е дал много, както и местенето, което някак си бе обогатяващо и вдъхновяващо. Но в Барселона се почувствах у дома”, обяснява решението си Ина. Голямо влияние оказал учителят й по испански, който бил каталунец и развил любовта й към театъра още в гимназията.

„Изкуството е животът ми и когато пристигнах в Каталуния изведнъж се почувствах свободна да бъда себе си. Сега правя печатни графики и се чувствам щастлива. Постепенно нещата се нареждат и се получава така, че това, което харесвам да правя се превръща в професия и носи в себе си страст”, споделя илюстраторката.

В момента вече има ателие и печатна преса, където подготвя и предстоящия проект, който е съвместен с майка й Виолета Христова и сестра й Ани Антонова. „Идеята дойде миналото лято. Аз и майка ми правихме изненада за рождения ден на сестра ми – пристигнахме във Виена без да й кажем. Срещата ни бе доста емоционална и разбрахме доста неща за трите ни . Както че имаме родова и емоционална семейна връзка, така и че имаме много силна творческа връзка. И трите говорим за едни и същи на различни езици, но казваме едно и също”.

Изложбата ще е под мотото „Мое обратно”, което е вдъхновено от лична история.

„Когато сестра ми Ани е била на 2 годинки и си е играела с един портокал, казала на майка ни „То няма обратно”, разкрива Ина.

На изложбата Ина ще представи свои печатни графики, сестра й – фотографии, а майка им ще прочете поетични писма до дъщерите си. Събитието ще се проведе на 27 юни в Галерия София Прес има за цел да покаже общото между графиката и поезията и графиката и фотографията като изразни средства с подобни вибрации. Майка й Виолета Христова определя изложбата като е поетично-художествен жест, наподобяващ „водата от три реки, с общ извор, които тичат нанякъде, пътища, които криволичат и се пресичат… очи, които се наблюдават с внимание“. „Защо МОЕ ОБРАТНО ли? В тези думи живее идеята ни за човечеството, което винаги вижда само половината си лице“, казва поетесата. „Човечеството затваря очите пред тъмните си дълбини, зачертава онова, което не познава. А голямото и малкото сменят местата си непрекъснато. Нищото е препълнено с всичко… Приближаваме се, ако се отдалечим. И най-пълна е щедрата ръка на даващия. Победата и загубата са две врати, които водят в една и съща стая. Извън всичко това – „разбирам е само синонимът на „прегръщам“. Това, накратко, искаме да изречем – и всяка по своя си начин. И още – че животът гъмжи от клишета, че страхът затваря очите. Че мекотата е сила, а твърдостта разделя и плаши. Че онзи който върви по пътя, не е онзи, който крещи на площада… И най-важното – че винаги можеш да се промениш. Защото промяната е единствено постоянно състояние на живота“, разкрива поетесата. Интересното е, че дъщеря й Ина интерпретира тези виждания със същото изразно средство – печатната графика, а сестра й Ани – чрез обектива на фотоапарата.

„Всеки ден си печатам графики в ателието, не по проекти, а свободни, мои идеи. След това откривам, че те имат някаква връзка с определено стихотворение на майка ми – някаква фраза, ехо, която ги обгръща, добавя дъщеря й Ина.

Илюстраторката борави с доста старинни техники като офорт, акватинта, суха игла, монотипия и ситопечат. Вдъхновена е от Франсиско Гоя, Рембранд ван Рейн и Албрехт Дюрер, а любовта й към печатната графика е от малка. „Запалих се, докато гледах албуми и познавах художници, които правеха такива графики и ги подаряваха на родителите ми. Всъщност така са печатали през 15-16 век. За първи път видях как се прави това технически в Художествената Академия, където завърших изкуствознание, тъй като в тази специалност ни обучаваха от всяко изкуство по малко. Искам да правя собствени артистични книги, да ги печатам сама ”, разкрива за първата среща с графичния печат Ина.

Освен това, тя е правила илюстрации за театъра във Виена, където сестра й работила. А от тази година е и президент на Асоциацията на илюстраторите La Claque, в която участват около 14 души. В момента подготвят утопичен плакат на сграда.

Всеки път, когато започва ново начинание,, когато е притеснена или се чувства несигурна, Ина си повтаря част от стихотворение на майка й: „Страхът е замръзнало коренче”. И тогава страшното или замръзва и е безобидно, или се отмразява и изтича. Но със сигурност е по-малко и по-слабо от нашата Ина.

Повече за нейния проект и малка част от творбите й може да научите като разгледате галерията горе!