Аз съм дете на разведени родители!

Аз съм дете на разведени родители. Чели ли сте проучвания за мен? И какво пише в разните банални истории? Чухте ли някъде, че имам трудности по математика или че имам тежки емоционални проблеми? А че съм тийнейджърката, самостоятелно избягала от дома си, вземаща наркотици и забременяла? Ако някъде прочетете това, ще бъде абсолютно погрешно! Тези общоприети варианти изобщо не са задължителни. Освен, разбира се, за статистиката, според която, аз наистина съм дете на разведени родители.

Да, аз съм дете на разведени родители. Но аз не обвинявам моите разведени родители за това. Всъщност, аз съм им доста благодарна. Бях на тринайсет, когато родителите ми се разделиха. В този момент в живота ми, аз тъкмо пристъпвах в полетата на любовта и романтиката, и на тяхното осъзнаване. За известно време бях малко ядосана на майка ми и баща ми, че се откажат от нещо толкова прекрасно – да са влюбени, да са заедно, да им е романтично. Аз никога няма да се откажа от това, както те го направиха! Аз никога няма да се развеждам! Това си мислех тогава.

Странно, но развода на родителите ми не беше нещо толкова ужасно. Като цяло, те ми го представиха и се получи по-скоро като нещо добро за семейството ми. Придобих някои усещания в този процес. И аз започнах да се замислям за взаимоотношенията в брака и за това, че те могат да се променят. Видях родителите ми как станаха по-добри родители, и дори приятели, защото не трябваше да делят ролята си на партньори.

Започнах да виждам развода не като проблем, а като много необходимо решение на даден проблем.
С течение на времето, аз успях да оценя начина, по който живота ми са се подобри след развода на родителите ми. Видях майка ми и баща ми да растат като личности, развих по-близки отношения с всеки един от тях. Новата ни семейство структура не е никак лоша. Така че, аз съм ОК с развода. Ние всички сме човешки същества, учим и израстваме, вървим по житейския си път. Понякога част от нашия личен растеж включва приключване на отношения, които вече не ни служат. Какво лошо има в това? И с това съм ОК.

Мисля за развода като споделена цел. Толкова много хора обмислят да го сторят – та войната не е ли сама по себе си също развод: когато две страни се изправят и се борят. И изобщо не съм продукт и не съм израстнала с модела на децата на разведени родители. Мисля, че това дори не е модел. Просто осъзнавам и виждам, че процеса на прекратяването на една връзка отнема сътрудничеството, комуникацията и компромиса.

Вярвам, че семействата разтрогвайки се, всъщност се и развиват. Като дете на разведени родители, преживях много повече ползи, отколкото загуби. Придобих втори дом и разширено семейство. Сдобих се с нови приятели, нови места, нови приключения и нови отношения. Днес не мисля, че разводът е толкова тежък емоционален проблем и може да води до такива разочарования в децата, че да ги препрати към споменатия статистически модел в началото.

Благодарение на развода на родителите ми, аз станах наясно със себе си. Зная че отношенията между хората не са константа, те се променят и не мога заради това да жертвам здравето си – физическо или психическо. Не виждам защо трябва заради това да вземам наркотици, да забременявам, да пия, да демонстрирам неприемливо поведение. Наистина не разбирам каква е връзката!

Научих се само, когато подбирам партньорите си днес, да търся в тях човека, с когото ще мога да се разделя нормално и културно. Искам да намеря някой, с когото, ако се наложи да се разведем, ще работим в екип за това. Защото знаете – при развод и двамата са еднакво виновни. Няма по-малко или повече виновен. Затова не се интересувам от мъжете, които са се отдали на мръсни трикове за развод, нито от тези, които са категорично против развода.

Аз съм дете на разведени родители. Но аз не мисля за себе си като пострадала или накърнена от това . Детството ми не ми липсва. Мисля, че моите родители, тогава, направиха труден избор, който се оказа, обаче, най-доброто решение за нашето семейство.

Днес, аз се виждам по-силна, по-отворена и с по-голяма доза самосъзнание като резултат от този развод!

Едно писмо на Тара Ейзенхард/Huff Post, DivorcedMoms.com/inlife.bg