Артистите, които продават „нищо“ много преди Бански
През един уикенд в средата на октомври тази година повече от хиляда души в галерия “Сотбис“ в Лондон наблюдават един от най-забележителните моменти в съвременното изкуство. Пред очите на всички картината на артиста Бански – “Момичето с балона“, която се разиграва на търг и е оценена за 1,3 млн. паунда, бива нарязана на парчета.
В рамката на произведението предварително монтиран шредер, който в правилния момент трябва да изпълни предназначението си.
Уж за да осмее капитализма, устройството е задействано и “Момичето с балона“ се превръща в “Любовта в кошчето“ – нарязана до половината на тънки ленти. Анонимната и явно доста богата собственичка, която печели търга, казва, че няма никакво намерение да се отказва от картината. Според нея цената й в момента е дори по-висока от първоначалната.
А в Азия се намира цял супермаркет, който няма нищо друго за цел, освен да се подиграва на консуматорското общество и идеята да продаваш “нищо“.
Магазинът е създаден от филиала на галерия “Сотбис“ в Хонг Конг, а през септември 2018-а е продаден на новия си собственик за сумата от 256 хил. долара. На пръв поглед супермаркетът “Ксюжен“ изглежда като всеки друг магазин за хранителни стоки в Китай. Рафтовете му са педантично подредени и добре заредени с пакети стоки. Те изглеждат напълно истински, но всъщност са празни.
Посетителите биват подканени да обиколят покрай стелажите, да разгледат и да си купят някой пакет, който струва точно колкото оригинала си. Дали си купуват произведение на изкуството или просто празни картонени кутии и кенове – тази преценка е оставена на потребителите.
Общото между картината на Банкси в Лондон, магазинът в Хонг Конг и още много други подобни произведения е струват ли си хилядите и милионите долари, или се намираме в модерна версия на приказката за “Новите дрехи на краля“. От “Сотбис“ смятат, че с този трик Банкси е влязъл в историята на изкуството, защото номерът му е единствен по рода си.
Мнозина аплодират изпълнението, което, ако беше протекло напълно по план, щеше да остави картината напълно унищожена.
Други обаче са по-скоро със смесени чувства – и за Банкси, и за фалшивия магазин в Хонг Конг. Те смятат, че идеята на изкуството и на пазара на произведения на изкуството се крепи на усещането за притежание на нещо ценно.
По-рано аукционите са били начин ценители и колекционери да се съберат, да обменят опит и творби, да запълнят празнината, която липсата на музеи и галерии е оставяла. Сега търговете се затрудняват да привлекат младите и заможни хора, които вече не се интересуват от конвенционалните картини и скулптури. Те по-скоро ще отидат в някой от нашумелите напоследък Instagram музеи, където да си правят селфита на фона на бутафорни обувки на токчета или сладкиши.
От своя страна китайския супермаркет “Ксюжен“ би могъл да помогне да се намери “златната среда“ и младите да харчат не само за преживявания, но и за предмети, спомен от въпросните преживявания. След като магазинът е продаден през септември, интересът към него се покачва сериозно и то от страна на млади колекционери. Те с удоволствие разбират, че могат да си купуват празните опаковки от “Ксюжен“.
И докато нарязаната картина на Банкси и китайския бутафорен супермаркет звучат доста оригинално, това не е изцяло нова идея. Още през 60-те години на миналия век артист на име Густав Мецгер създава концепцията за “самоунищожаващото се изкуство“, в която унищожението също е част от изкуството.
Малко по-късно творбите, които са олицетворение на преходното и временното, започват да стават все по-търсени.
Така се появяват всички тези черни квадрати на бял фон, инсталации от филтри за кафе и бутилки Кока-Кола и други. Те не подхождат на всеобщото разбиране за изкуство, но няма как да отречем – има и такива, които биха дали колосални суми за празен кен бира или картина, която е наполовина на парчета.
