Армения: карабахският фактор в Митническия съюз

След повече от три години преговори с ЕС изявлението на арменския президент, че страната му смята да се включи в Митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан, изненада

мнозина.

Само допреди три месеца се очакваше на 28 ноември на лидерския форум на Източното партньорство във Вилнюс Армения да подпише споразумение за асоциирано членство в ЕС.

След среща с Владимир Путин в началото на септември обаче президентът на Армения Серж Саркисян заяви, че е избрал руския проект.

Спорове и дискусии имаше в социалните мрежи, по вестниците и по телевизиите, в дискусионните клубове и в парламента.

Десетки привърженици на евроинтеграцията излязоха да протестират на улицата, но ситуацията в Армения не се разви до мащабите, достигнати в Украйна.

Пледиращите за алианс с Русия мотивират избора на властите с икономическите връзки на Армения и най-вече с гаранциите за сигурността й.

Някои наблюдатели прокарват пряка връзка между изявеното от Армения желание да сключи споразумение за асоцииране с ЕС, изявлението й за предстоящо влизане в Митническия съюз и

нагорнокарабахския конфликт между Армения и Азербайджан.

Според британския експерт по външна политика и евродепутат Чарлз Танок решението на Саркисян явно е твърде силно повлияно от продажбите на руски оръжия в Азербайджан.

Богат с петрол, Азербайджан купи от Русия военна техника на стойност 1 милиард долара, включително танкове и артилерия.

Още от началото на 90-те, от времето на карабахската война, Армения развива тясно военно сътрудничество с Русия – иначе, казва Таннок пред Би Би Си, страната щеше да е „извънредно

уязвима за атака от страна на Азербайджан“.

Политологът Сергей Минасян твърди, че въпреки оръжейните продажби за Азербайджан Русия запазва силовия баланс между Ереван и Баку.

Влизането в Митническия съюз според него носи на Армения известна изгода, тъй като „Азербайджан плаща купуваните оръжия на пазарни цени, докато на Армения се доставят евтино или безплатно“.

Парламентаристът Армен Рустамян от групата на партия „Дашнакцутюн“ напомня, че по време на руско-грузинската военна конфронтация през август 2008 г. „Армения губеше всеки ден близо 100 милиона евро, нямаше гориво – не можеше дори да си заредиш колата“.

„Като говоря за военна заплаха, имам предвид азербайджанско-турския тандем – продължава Рустамян. – Бях председател на външнополитическата комисия в парламента; американци и други чуждестранни представители често ме питаха какво търси в Армения руската военна база. Отговарях им с въпрос: а вие ще гарантирате ли нашата сигурност, ако махнем базата? Казваха, че няма . . .“

Мнозина арменци издържат семействата си, като се хващат на сезонна работа в чужбина. Има данни, че 70 на сто от арменските трудови мигранти работят в Русия.

Руската Федерална миграционна служба е регистрирала през 2012 и първото шестмесечие на 2013 г. около 800 000 арменски граждани. Точният брой на т. нар. трудови мигранти обаче не се

знае.

75 процента от частните парични преводи в Армения идват от Русия, посочва агенция Регнум.

Заместник-председател на партията „Страна на закона“ („Оринац Еркир“) съобщи, че Армения изнася основно за страни от Митническия съюз, а най-важните енергийни ресурси, по-специално

газът и горивото за атомната централа, идват от Русия.

Във федерацията има голяма арменска общност и безмитният режим подпомага разширяването на деловите й връзки с родината, развитието на малкия и средния бизнес в самата Армения.

„За самите власти завоят в посока към Митническия съюз не бе изненада“, посочва г-жа Грануш Харатян, етнограф и обществен деец.

„Според мен става дума за плавен преход към желаното от властите, или поне от повечето. И като казвам „властите“, имам предвид и формалната власт, и цялата икономическа структура –

нейна опора“, каза Харатян пред Би Би Си.

„Готвеха се документи някакви, Армения поемаше някакви ангажименти – не видях обаче да се прави и една стъпка, за да бъдат внедрени в страната. Не схващах например защо се обсъжда

как трябва да се спазват човешките права, щом тази ценност очевидно не намира почва в страната“, казва Харатян.

Като етнограф добавя, че „абсолютното количествено мнозинство“ жители на Армения все още пазят спомен колко са били „комфортни“ в представите им последните 20 години съветски живот – „времената, когато имаше все още малко от малко реална икономика“.

„Със съжаление констатирам, че абсолютното мнозинство от населението свързва представата за комфортен живот със съветския период, с Русия“, заключава Харатян.

Противниците на арменското членство в Митническия съюз смятат, че това решение е взето под натиска на Русия и накърнява суверенитета на страната.

Граждански активисти провеждат протестни акции и подготвят митинг, с който по време на срещата на Източното партньорство да поискат споразумение за асоциирано членство в ЕС.

Инициативната група „Суверенна Армения“ заяви в декларация, че Серж Саркисян „не е имал право без съгласието на гражданите и правителството, без решение на парламента сам да решава и да

прави изявление, че Армения влиза в Митническия съюз“.

Според документа активисти на „Суверенна Армения“ планират редица прояви, с които да предотвратят влизането на страната в Митническия съюз.

„С влизането си в Митническия и Евразийския съюз страната ще бъде принудена да отстъпи на наддържавен орган функцията за самостоятелно вземане на решения, което нарушава конституцията

на Армения – посочват авторите. – Армения свързва бъдещето си с икономически изостанали страни с тоталитарно управление, които постоянно нарушават основни човешки права и свободи.“

„Част от Руската империя“

С влизането в Митническия съюз „Серж Саркисян дава на Русия мандат да управлява Армения“, коментира бившият шеф на арменската служба за национална сигурност Давид Шахназарян,

оглавяващ днес аналитичния център „Конкорд“.

„Русия стремително окупира Армения и в крайна сметка процесът ще превърне Армения в част от Руската империя“, предрича аналитикът.

Шахназарян вижда в арменските управляващи и повечето опозиционни сили „пета колона на Русия“, за която според него държавността и суверенитетът на страната не представляват

никаква ценност.

„Днешният парламент с изключение на неколцина депутати изцяло се контролира от Русия. Повечето – чрез Серж Саркисян, някои – чрез (бившия президент, б. р.) Роберт Кочарян“, заяви на пресконференция в Ереван Давид Шахназарян.

Ереван обаче настоява, че намерението за влизане в Митническия съюз не бива да изключва възможността за сътрудничество с ЕС.

Участието на президента Саркисян във вилнюската среща „сочи готовността на Армения да продължи политическия диалог [с ЕС] и реформите с цел развитие и укрепване на демократичните ценности

в страната“, отбеляза пред радио „Азатутюн“ прессекретарят на управляващата Републиканска партия на Армения и зам.-председател на парламента Едуард Шармазанов.