Ало, мама те вижда!
Милиони деца в Източна Европа растат без родители – те са на гурбет. Само в Германия има 200 000 източноевропейки, които вместо за собствените си деца, се грижат за възрастни хора в страната, пише германската преса. Един репортаж на Дойче веле.
Вечер е. И отново е време за редовния разговор по Скайп. „Приеха ли те да следваш?“, пита майката. „Казах ти, че резултат ще има най-рано след седмица“, отвръща дъщерята. Отново майката: „Може да ти се струва досадно, но двамата с баща ти искаме от теб и сестрите ти да излезе нещо“.
Подобни разговори се водят от милиони хора по света – между загрижени родители и изнервените им деца, намиращи се на хиляди километри разстояние един от друг. Както в този случай – майката е пред лаптопа някъде в Австрия, а дъщерята е в забравено от Бога румънско село на име Фараоани. Всяка вечер двете си правят среща в Скайп, който им помага да са заедно поне виртуално, щом не може реално. Интернет и Скайп им създават илюзията за близост и поне отчасти смекчават непоносимостта на раздялата.
Подгонени от мизерията
„Всички млади хора отидоха на гурбет“, казва пред репортер на „Зюддойче цайтунг“ възрастен мъж от същото село. И неговият син е заминал за чужбина – работи в Италия. После селянинът сочи опустялата си къща, в която вече нищо не е такова, каквото е било. „Тези, които умират, са повече от тези, които се раждат – Фараоани е умиращо село.“ В съседния двор е седнала Силвия Цицеу, запалила цигара. Осемнайсетгодишното момиче, което иска да следва английска и японска филология в Букурещ, описва ситуацията в селото точно като възрастния си съсед: „В онази къща е останала само бабата – всичките ѝ деца работят в Англия; къщата до нея е празна – едни заминаха за Италия, други са в Дубай; ние пък сме пет деца и трябва да се оправяме сами, защото родителите ни работят в Унгария“.
Когато майка ѝ и баща ѝ решават да заминат за Унгария на работа, Силвия е на седем години, а най-малкото ѝ братче – само на две. Другите три деца в семейството са на 9, 11 и 14 – всички оставени сами на себе си. След 3 месеца майката не издържа и се връща обратно, но липсата на работа, мизерията и нищетата отново я принуждават да замине за чужбина – този път като болногледачка в Италия. От 700-те евро, които изкарва там, тя праща 650 на децата си. Междувременно финасовото им положение вече не е така окаяно, но цената за това е твърде висока – семейството живеее разделено.
Предполага се, че румънците, които работят извън пределите на страната, са между два и три милиона. Като колкото по-беден е районът, толкова повече емигранти ражда. По тази причина цели области в Румъния днес са обезлюдени, или най-малкото в тях не са останали хора в трудоспособна възраст. Явлението е познато и в други държави – Китай, Филипините, почти всички страни от бившия Източен блок, посочва „Зюддойче цайтунг“.
Новата миграция – care migration
Много източноевропейки са принудени да напускат родината и семейството си, за да се грижат за болни или възрастни хора в чужбина, отбелязва специализираното фармацевтично издание „FZ online“. Само в Германия през 2011 година е имало 2,5 милиона души, които не могат да се грижат сами за себе си и се нуждаят от помощ, а след 40 години броят им ще нарасне на 4,5 милиона. В същото време постоянно намалява делът на онези болни и възрастни хора, за които се грижат хора от семейството им. Тези две тенденции водят дотам, че все повече семейства се решават да наемат чуждeнки, които да се грижат за техните възрастни роднини. Обикновено това са източноевропейки, които оставят семействата си и тръгват за чужбина. Експертите наричат този нов вид миграция с термина „care migration“.
Тя вече е реално явление в много общества, посочва „FZ online“. Само в Германия към 200 хиляди източноевропейки гледат възрастни хора далеч от семействата си. Според журналистката Ингеборг Хаферт, авторка на книгата „Една полякиня за баба“, реално броят им може и да надхвърля милион. Много често тези жени са принудени да работят нелегално, без договор, социални осигуровки и регламентирано работно време, посочва авторката. Изследване на благотворителната организация „Каритас“ показва, че най-малко 110 хиляди деца в Полша израстват само с единия си родител, защото майката /обичайно/ работи като болногледачка в чужбина. Много често тези жени се разкъсват между два свята и тъгуват по родината, семейството и дома. Прогнозите на експертите са, че през 2030 година в Германия ще има 500 хиляди незаети места за болногледачи.
