Алексис Ципрас смекчи реториката си

Гръцкият премиер Алексис Ципрас направи опит да успокои опасенията относно антирестриктивната му стратегия, като обеща да не предприема „едностранни“ действия във връзка с 315-милиардния дълг на страната, а финансовият му министър Янис Варуфакис призова до май да бъде подписано ново споразумение.

Докато Варуфакис излага предложенията си пред колегите си в Париж, Лондон и Рим, заобикаляйки Берлин, френският финансов министър Мишел Сапен бе поредният европейски лидер, който отхвърли вероятността за ново намаляване на гръцкия дълг.

В петък новият финансов министър на Гърция обезпокои финансовите пазари, като подложи под съмнение бъдещото сътрудничество на страната с тройката кредитори месец преди изтичането на гръцката спасителна програма. През уикенда Ципрас проведе редица телефонни разговори, за да успокои напрежението. Премиерът говори с президента на ЕЦБ Марио Драги в събота и насрочи срещи през тази седмица с лидерите на Франция и Италия Франсоа Оланд и Матео Ренци. След това направи изяснително съобщение и поиска повече свобода на действие в борбата с явленията, в които според него се коренят икономическите проблеми на Гърция – укриването на доходи и корупцията сред управляващата олигархия. „Никога не сме възнамерявали да действаме едностранно по гръцкия дълг. Имаме нужда от глътка въздух, за да създадем собствена средносрочна програма за възстановяване“, посочи Ципрас в изявлението си.

Икономии

Дни след встъпването си във власт ръководеното от Сириза правителство замрази няколко и отложи други предвидени мерки. В петък Варуфакис отказа разширяване на помощта за Гърция, като заяви, че това е само допълнително харчене на пари. В неделя вечерта в Париж той посочи, че Атина иска да действа бързо, вместо да продължава да заема непрекъснато пари. Следващият транш от помощта, който трябва да възлиза на 7,2 милиарда евро, зависи от успешното завършване на последния одит до края на февруари. Френският финансов министър Сапен заяви, че ще „приветства всяко действие, което може да намали бремето от дълга“ за Гърция, но подчерта, че в Европа няма много ентусиазъм за нови отстъпки пред Атина. „Въобще не стои въпросът за анулиране на гръцкия дълг“, посочи Сапен, като обясни, че това би означавало прехвърляне на финансовия товар от гръцките данъкоплатци върху тези в останалата част на ЕС.

Опрощаване на дълга

През почивните дни германският канцлер Ангела Меркел заяви, че иска Гърция да остане в еврозоната, но допълни, че не „обмисля“ ново намаляване на дълга. „Веднъж вече частните кредитори опростиха доброволно част от дълговете, банките зачеркнаха милиарди евро“, заяви тя. Въпреки предприетата през 2012 година мярка за намаляване на дълга Гърция все още има задължения, надвишаващи 315 милиарда евро, което представлява 175% от БВП на страната.

На фона на задаващия се напрегнат месец, изборната победа на Сириза изду платната на европейските партии, които се обявяват срещу икономиите. В събота в Мадрид около 100 хиляди души излязоха на демонстрация по призив на партията „Подемос“, която ще участва на изборите по-късно тази година.

В Германия пък ново проучване показа, че 68% от германските граждани са срещу ново опрощаване на гръцкия дълг, въпреки че 62% искат Гърция да остане в еврозоната. Едва 26% от германците се обявяват за това Атина да излезе от валутния съюз, което е и основното искане на евроскептичната партия „Алтернатива за Германия“. По време на конференция през уикенда основателят на партията Бернд Люке отправи предизвикателство към опонентите си съпартийци, като ги обвини в опит да го отстранят от ръководството и да изтласкат партията в крайнодясното политическо пространство. „Гърция трябва да напусне еврозоната и се надявам, че ще го стори“, посочи Люке, като все пак призна, че „изглежда вече не това е планът“.