Ако мислите, че сте гений – вероятно сте луди
Запитан защо смята, че извънземните са го изпратили, за да спаси Земята, носител на Нобелова награда, математик и шизофреник, Джон Наш, отговорил: „Защото мислите за божествените същества ми дойдоха по същият начин, по който ми дойдоха и математическите уравнения. Така че подходих сериозно.“
В списъка на лудите гении освен Неш са и Ван Гог, Ротко, Вирджиния Улф, Хемингуей, Силвия Плат, Робер Шуман и Емили Дикинсън. Самата идея за луди гении е още от времето на Платон и Аристотел. Днес голяма част от психолозите смятат, че това предположение е изключително неточно.
„Противниците на идеята за луди гении имат два солидни факта. Първо, броят на творческите гении в историята на човешката цивилизация е много голям. Затова тези хора, дори и да са по-малко склонни към психопатология отколкото обикновения човек, гениите с психични заболявания може да са изключително много. Второ, постоянните обитатели на менталните институции обикновено не осъзнават, че са създали творчески шедьоври. Най-близо до това е Маркиз дьо Сад. Дори и в този случай неговото най-голямо престъпление (или поне най-садистично) е написано, докато той е затворен като престъпник, а не институционализиран като луд„, коментира професорът по психология в Калифорнийския университет, Дейвис, Дийн Симонтън.
Александър Флеминг
Връзката между креативността и лудостта обикновено се свежда до това, че най-големите „атаки на творчеството“ са когнитивната дисинхибиция- т.е. тенденцията да се обръща внимание на неща, които обикновено са били пренебрегвани или филтрирани от нашето внимание, защото изглеждат като неподходящи. (Пример за това е Флеминг, които открива, че изложена на въздух една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Той правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии, така той открива пеницилина за което получава Нобелова награда).
Въпреки приликите, шизофрениците и творческите гении са различни групи, преди всичко благодарение на превъзходството и интелигентността на вторите.
„Тази интелигентност въвежда необходимия когнитивен контрол, който позволява на човек да отдели зърното от плевелите. Странните фантазии са разделени от реалните възможности.
Според тази концепция, високата интелигентност е ключът на творческите гении, но само когато е в комбинация с когнитивна дисинхибиция. Извънредната интелигентност сама по себе си носи полезни, но и неоригинални и уникални идеи. Мерилин вос Савант има IQ 186 и е записана в книгата на рекордите “Гинес“ като жената с най-висок коефициент на интелигентност, но не успя да намери лек за рака или да изгради по-добър капан за мишки „, пише Симонтън.
