Ако има един Prince, нека да е този
2016-а започна като много лоша година. В рамките на месец светът загуби Дейвид Боуи и Алан Рикман – титани и велики мъже в своята област, професия и изобщо велики, извън времето и пространството, което им се е наложило да обитават. Малко по-рано, точно преди черната 2016-а да настъпи официално, си отиде и Леми Килмистър от Motorhead.
Какво се случва с тази година и докъде ще я докараме, докато й дойде финалът, вече е въпрос, който мъдрият фен избягва да си задава. Защото просто го е страх от отговора.
Поредният неприятен удар дойде снощи, докато някои хора кротко си стояха в холовете, пийваха и чакаха деня на Земята да настъпи, когато пристигна шокиращата новина, че Prince е починал. На 57 години, в имението си в Минесота.
Спекулациите как, защо и от какво точно е умрял така внезапно, започнаха веднага, но истината е, че това няма никакво значение. Защото това по никакъв начин не може да облекчи факта, че светът загуби един гений. Музиката няма да бъде същата, независимо колко непубликувани и неиздадени негови записи излязат впоследствие.
Ние наистина живеем във времето с най-лоша музика, след като хора като Prince вече ги няма. Който никога не е слушал Prince, трябва да се върне обратно назад, към времето на по-доброто звучене и да поправи тази несправедливост веднага.
Prince работи от няколко десетилетия и има точно 37 албума, плюс два (HITnRUN Phase One и HITnRUN Phase Two), които излязоха миналата година. Освен това, той е човекът, на чиито песни са правени най-много и най-различни кавъри. Винаги някъде, някой слуша парче на Prince, не задължително в оригинал. Като се започне от класиката Purple rain и се стигне чак до задължителната Kiss.
Музиката, такава каквато я познаваме днес, нямаше да е същата, ако не се раждаха музиканти като Prince. Той може да звучи достатъчно релевантно за времето, в което пише и работи по албум или песен, и същевременно да остане за бъдните поколения, така както остават класиките – когато и да ги погледнеш, винаги имат какво да ти кажат.
Този малък ексцентричен мъж страни от излишния шум. Колкото по-фрапантен е на сцената, толкова по-свит и затворен е в живота. За разлика от повечето изпълнители, отказва да се подчинява на музикалната индустрия и не, другите не са новатори, въпреки, че се бият в гърдите. Prince обаче е. Той е музикантът, който избира да пусне един от албумите си онлайн, той решава, че няма да работи в някой голям и шумен град, а в любимия си Минесота, където има имение и се усамотява, щом има нужда. А в последните години тази нужда се появяваше често.
Prince е от хората, които имат нужда само да излязат на сцената с голямата си коса и безумните си дрехи, за да предизвикат фурор и истерия. Той не трябва да прави нищо друго. Освен да пее, разбира се.
Независимо колко време минава и какво се случва на музиканти като него, щом си отворят устата и запеят някое от парчетата си, знаеш, че чакането си е заслужавало. А да чакаш Prince винаги има смисъл. Жалко, че това повече няма да се случи.
Биографията на този мъж е богата, както и дискографията му, затова не смятам, че има нужда да ви занимавам с това. Ще спомена само няколко неща. Той има един „Оскар“ и седем награди „Грами“, още от времето, когато да имаш „Грами“ не значеше, че си продал най-много албуми или си бил послушен и политически коректен, а че си правил добра музика.
И не, „Nothing Compares to you“ не е песен на Шинейд О`Конър, макар да й носи „Грами“, тя е дело на Prince, както и „Kiss“, макар сър Том Джоунс да я пее като безобразен крал… но тя е дело на принца. Това важи и за още много парчета, които сте чували.
Prince е секси, макар да не е красив. Той може да пее за любовта и секса, както никой друг и да му повярваш на всяка дума. Ако някой мъж не си е представял любимата жена на лириките на Kiss, е изпуснал едно от най-готините еротични преживявания, които може да ти се случат, стига да имаш достатъчно фантазия. Prince е модерен, вечен, фънк и секси. Кой друг може да се похвали с това?
Така че, ако днес може да си изберете само един принц, нека да е този.
