Абсурдна война, без победители

Всяко примирие е по-добро от войната, защото не умират хора. Но дали всяко примирие действително води до мир? И има ли победители в необявената война в Украйна? Руски експерти отговарят на тези въпроси, пише Дойче веле.

На срещата върха на НАТО в Нюпорт украинският президент Петро Порошенко изрази готовност да подпише споразумение за примирие. Според Москва, в основата на документа стои т. нар. „мирен план“, предложен в навечерието на срещата от руския президент Владимир Путин. Киев, на свой ред, смята, че става дума за мирния план на украинския президент Петро Порошенко.

Победа за Путин ли е това, че Порошенко се съгласи на примирие? На въпросите на Дойче веле отговарят главният редактор на списание „Русия в глобалната политика“ и председател на неправителствената организация „Съвет по външната и отбранителна политика“ Фьодор Лукянов и политологът Александър Голц.

Според Голц, съгласието на Порошенко да подпише примирие е победа за Путин: „Смятам за капитална грешка самото решение на украинските власти да водят „антитерористична операция“ в Източна Украйна. Тук нямам предвидв политическите съображения, а това, че от военна гледна точка е невъзможно да се извоюва победа в такава война. Примирие? Слава Богу, че няма да загиват повече хора“, казва Александър Голц.

Фьодор Лукянов е на мнение, че думата „победа“ в случая изобщо не бива да се използва, защото е прекалено високопарна. Не се знае освен това колко трайно ще е примирието. „Очевидно е обаче, че Владимир Путин върна инициативата в свои ръце: той е този, който определя динамиката на ставащото, докато украинската страна е принудена да реагира на действията му. За Путин това е много важно“, изтъква Лукянов.

Отложен конфликт, който ще струва скъпо и на двете страни

Всъщност всяко примирие означава замразяване на конфликта, единодушни са двамата експерти. „Това е единият вариант, и то много вероятен. В случай на спиране на огъня, не виждам, честно казано, как Киев би могъл да възстанови юрисдикцията си над тези територии без военна сила. Та той дори и с военна сила не би могъл да го постигне! Ето защо подобен преходен статут на Донбас е напълно възможен“, посочва Фьодор Лукянов.

Според Александър Голц, целият мирен план е доста безсмислен, защото е приет под натиска на НАТО. „Това означава, че обширните територии на Донецк и Луганск ще се окажат под контрола на сепаратистите. И ще възникне тенденция към превръщането на тези територии в самопровъзгласили се самостоятелни републики, по подобие на Приднестровието, Южна Осетия и Абхазия“, прогнозира експертът.

Подобно развитие е нежелателно, изтъква Фьодор Лукянов. „Ситуация като тази в Приднестровието има редица недостатъци за Москва: тя е свързана с финансови отговорности, а същевременно е и източник на „постоянно напрежение“ в рамките на международните отношения. Поради неуредения статут не е възможно също така да се влагат капитали и да се привличат нови инвестиции. Ето защо, според мен, Москва иска Донбас да си остане част от украинската държава, но на основата на широка автономия“, изтъква експертът.

Ще се задоволи ли Москва само с Донецк и Луганск?

До последния момент преди подписването на примирието в района на Мариупол се водеха ожесточени боеве. Украйна уверява, че там действат редовни части на руската армия. Нима Русия наистина е осъзнала това, че без прокарването на сухопътен коридор, анексирането на Крим ще се превърне в непосилно бреме за бюджета на страната? Може ли да се очаква, че примирието ще бъде нарушено, преди да е започнало?

По-нататъшни действия, в други украински области би означавало задълбочаване на конфликта между Русия и западните държави, смята Александър Голц. Според него, НАТО вече не е готов да се самозалъгва и да се поддава на празните обещания на Москва, чиито думи и дела вече многократно се разминават. Участниците в Срещата на върха в Нюпорт неслучайно се отнесоха твърде резервирано към примирието, предложено от Путин, изтъква експертът. Лидерите на страните от НАТО настояват Русия да изтегли частите си от територията на Украйна и да преустанови подръжката на сепаратистите с оръжие и бойци.

Война, в която има само губещи

Трудно е да се каже дали самият Кремъл се смята за губеща страна, сочи Александър Голц. „Възниква един вид „босненски вариант“, когато оспорваните територии фактически се поделят между участниците в конфликта. Всичко зависи от поставената цел. Ако Русия поеме курс на абсолютна изолация от Запада, Кремъл едва ли ще гледа на създалата се ситуация като на поражение“, обобщава експертът.

Фьодор Лукянов е убеден, че войната е резултат от стратегически грешки, направени от всички участници в конфликта в дълъг период от време. „Натрупаните грешки доведоха, за съжаление, до взрив“, казва той. Според него, в тази необявена война има само губещи: „Войната отне много човешки живот, нанесе големи разрушения и не доведе до нищо“, заключава експертът.