Висша форма на държавническо поведение е позицията на отделните албански политици, партии и интелектуалци по отношение на поставянето на паметника на сръбския цар Стефан Душан в Скопие.
Това каза бившият македонски премиер /1998-2002/ Любчо Георгиевски по повод на острите спорове в Република Македония след поставянето на паметник на сръбския монарх в центъра на Скопие.
Преди три дни паметникът беше отчасти разрушен от албанци.
„Това е висша форма на просръбско поведение от страна на македонските политици и интелектуалци, които всеки път, когато става въпрос за Сърбия си мълчат, а за всички останали съседни държави са готови да реагират“, заяви бившият македонски премиер
„Искрено съм потресен. Това дори не е проюгославско, а просръбско поведение. Не мога да разбере как е възможно 20 години по-късно да има такова просръбско настроение“, категоричен е Любчо Георгиевски.
„Над 90% от проблемите в Македония са дошли от Сърбия. Треперехме Слободан Милошевич да не нахлуе с армията си. Оставихме ги да плячкосат всичко. Готови сме всичко да простим на сръбската политика, дори да се сбием с албанците. Не разбирам какво се случва в Македония и за какво се борихме през последните 20 години“, заявява още той
Според него страната се намира в абсурдна ситуация. Албанците защитават Македония, а македонците са за цар Душан. Пълен абсурд!“, подчерта Георгиевски.
Кой е Стефан Душан?
Стефан Душан се смята за най-великия сръбски средновековен владетел. Неговото име е неразривно свързано и с българската история. Той е наполовина българин и е роден през 1308. Стефан Душан е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска, дъщеря на Георги I Тертер, и съпруга на Стефан Милутин.
През 1330 година именно Стефан Душан е начело на сръбските войски, които разбиват българите при битката край Велбъдж /1330/. Според различните извори той лично екзекутира цар Михаил ІІІ Шишман, който се опитва да спре сръбската експанзия към Македония.
През 1331 г. сваля баща си от престола, който по-късно е удушен по негова заповед, откъдето идва и прякора му Душан. За да стабилизира вътрешното си положение Стефан Душан се жени за българската принцеса Елена, сестра на цар Иван Александър /1331-1371/. Този брак е доста сполучлив за сръбската монархия, защото гарантира нейната източна граница и развързва ръцете на Душан за завладяването на Вардарска и Егейска Македония.
През 1346 Стефан Душан, който дотогава носи титлата крал, се обявява за цар. Той е коронован в Скопие, който е един от центровете на неговата монархия. Умира през 1355. Малко след кончината му неговата държава се разпада на многобройни феодални княжества.