„47 ронини“ – ревю
Да си кажа честно, очаквах много повече митология и чудновати същества в новия екшън на Киану Рийвс „47 ронини“.
В крайна сметка се оказа, че това е опит да бъде направен един сериозен и изискан филм, чиято единствена цел е да разбие бокс офиса. В кино салона имаше около 450 човека (без празни места, за първи път от години виждам такова нещо), да си кажа честно даже и на „Хобит: Пущинакът на Смог” нямаше толкова много зрители, може би защото по Коледа всички се засилват да гледат филми, особено в Благоевград. Там имах неудобството да прекараам два часа на седалка с бабуна и трябваше да заемам неприлични пози, за да се справя с болката в кръста.
Но киносалонът не е виновен за противоречивите впечатления, които остави в мен поредната нелепа игра на Киану. Всъщност, дори и да сте с едно отворено око може да познаете пиянското поклащане на Нео от „Матрицата“ облечен в крещящо червени откраднати самурайски доспехи, за да спаси честта на своя господар…
Историята е за супер смелата постъпка на самураите останали без своя господар Асано Наганори и станали ронини. Господарят е принуден от императора, да извърши сепуку, след като напада един от гостите, който се оказва доста подъл и иска да вземе за невеста щерката му, а и да си присвои цялата провинция, която управлява Асано Наганори. Хироюки Санада играе Ошири, лидер на групата отчаяните ронини. След продължило две години изгнание и скитане насам-натам, бившите самураи се събират, за да отмъстят за господарят си… тук мисля да спра с историята за 47-те ронини, за да не разваля преживяването на тези, които не са запознати с така популярната в Япония, а и вече в целия свят история.
Легендата за четиридесет и седемте ронини се превръща в пример за морални качества, като вярност, саможертва, упоритост и чест, централни за самурайския кодекс бушидо.
Режисьорът Карл Ринч си служи добре с визуалтните ефекти, които могат да бъдат видяни и в трейлъра по-горе, и в няколкото тийзъра, появили се преди официалното пускане на лентата. Мисля си, че ефектите можеше и въобще да не бъдат толкова много, а и двете приказни същества можеше да ни бъдат спестени.
Във филма митологичното и приказното се движат по една плоскост с реалното, можеше да бъде ограничено магичното, което ще се опитам да обясня с използването на различни опиати, които омайват съзнанието на героите. Това в известна степен оправдава виденията в гората, но на кому беше нужно същество с шест очи, смесица между бизон, бик, уникорн и рак, да има място в тази легенда. В самото начало шматката Киану Рийвс се изправя срещу него … но вижте във филма какво става.
Според медиите зад океана, бюджетът е достигнал до космическите $225 милиона и от Universal избраха да прикрият факта, че в легендата главните герои са японците, а Киану е добавен, като дете на „любов за една нощ“, което трябва да привлече целият свят в киносалона. Всъщност Кай (Киану Рийвс) израства в страховита гора отгледан от „демони“ (нещо като дом на недъгавите), където се научава да „убива“, но решава, че няма да му е добре и бяга сред хората, където го приемат като мелез, дошъл да бъде момче за всичко, на мен ми приличаше на бял роб.
Дъщерята на господаря Асано – Мика от дете се влюбва в героя на Киану, което е една допълнителна сюжетна линия. С тази невъзможна любов режисьорът се надява да впечатли зрителя, всъщност Карл Ринч не показва голяма сила в работата с актьорите.
Основната разлика между всички истории за 47-те ронини и тази, са мотивите зад първоначалната атака над Асано – акт, който определя цялата трагедия в движение. Зад тази фантазия Карл Ринч вкарва магьосницата Ринко Кикучи като красива, но зла вещица с неясни правомощия. По принцип, всичко, което може да изглежда яко, благодарение на ефектите, красивите гледки, живописни села е част от играта, независимо дали това означава, че вещицата материализира паяци от нищото, или се трансформирта в огнедишащ дракон.
Не толкова впечатляващ, колкото ефектите използвани за създаването му, филмът се опитва да поддържа интереса на аудиторията, независимо дали са запознати с основната легенда.
Някак си познато ми изглеждаше да се появи бял в сърцето на феодална Япония, по времето на самураите и от враг да се првърне в спасител. Нали си спомняте историята за Том Круз в „Последният самурай“
От 5 възможни точки, „47 ронини“ получава от нас 3,7.
