В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
– Иванчо ти пак ли се успа?
– Не, госпожо. Имах работа.
– Каква работа бе, Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
– Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварихме 10 касетки с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки ….и карам си аз, и зад мене ТИР. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра, а не зная как. Питам тате и той казва – Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по-лошото бе, че тира се удари в нас и се обърна.
– И какво от това Иванчо?
– Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи „дойдоха“ на предната, при удара с тира колата ни хвръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше, че тира беше с кивита.
– И какво от това, Иванчо? – пита изнервена учителката
– Ами обадихме се на мама да и съобщим за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те й трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200кг. картофи в 15 тона кивита?