Тича си лисицата през гората и вижда вълка – опечален и намръщен.
– К’во става, Вълчо?
– Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
– Дааа, ти коя си?
– Ами лисицата…
– Такаааа, записваме в дневника – ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
– Не…
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че ѝ дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно ѝ е… По едно време срещнала заека. Решила да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
– Кой си ти? – пита ламята.
– Заекът.
– Такаааа, записваме – за-ек. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси има ли?
– Има – може ли да не дойда?
– Да, може – за-драс-ква-мееееее.