Партизанска

Някой чух казал днес, май Сидеров, че ще опонира на NATO с партизанско движение. Та покрай това изказване се сетих за една прастара история с партизанин. По-точно за едно шестдесетина годишно отроче на „бивш партизанин и „Активен борец“, когото назначиха в ресторанта където работих. Колко таткото на наследника на почетната титла е бил „активен и колко „борец – всъщност не зная, но се досещам. По всичко изглежда, че не е помирисвал трофеен шмайзер или какъвто и да е аналог, когато е играл ролята си на псевдо-шумкарин. Това знам, защото позастаряващият му син си падаше както на трезво, така и на два коняка в стомаха, да се похвали на всеослушание как баща му бил „Най-активния борец за СПРАВЕДЛИВУС и социални правдини по света и у нас!“.

Една от легендите му (според мен само тази е оригиналдъ и други няма) гласеше, как таткото-борец за социални правдини слязъл от балкана някъде в края на август 1944 година и от вълчи глад взел, та задигнал десетина каиша от някакво кожарско ателие в Пловдив.

Не, нямало да ги свари и яде защото е гладен, а смятал единствено да ги шитне тия колани на местния пазар, а с парите да купи създърмица или кашкавал за изгладнелите му другари лежащи по шубраците с подути като сенегалски дечица кореми. Обаче не успял в това си благородно деяние, понеже „фашистката власт“ го издебнала, уловила и натикала в тъмния и пълен с безброй плъхове зандан в сташното монархо-фашисткото Пловдивско Околийско Управление (плъховете тогава естествено са били с ръст на малки глигани, а не дребни мижитурки като сега). Историята му продължаваше с това, как новата и напълно справедлива власт го освободила на десятого сентября, някъде сабале. Излизайки на чист въздух, дребния крадец от пловдивско тутакси се превърнал в политзатворник, което е напълно естествено за епичната епоха. Иначе за кражбата на коланите, нашия герой и бъдещ портиер я е чул само от хрипливата изповед на смъртния одър на татко си. Но новата власт, тогава не само е освободила бащата без да се интересува за предисторията му, а даже напротив – насърчително го е провъзгласила за „Активен борец“, защото той нали е бил политически затворник, забележете. После за всеки случай активния вече борец е писал доклади за „фашиста-кожар“ който е едновременно и мракобесна „експоататорска гад“, предизвикала върла полицейска хайка (за откраднатата стока, не за шумкарите, но това го знаем само тесен кръг хора, нали). Предполагам партизанинът ожесточено го е топил горкия кожар, не за да го почерпи греяна ракия в околийското, пардон в милиционерското отделение, ами за да замете лекичко случката с каишите под килима. Което активно е ускорило врагът да бъде въдворен в слънчева, но далечна Силистра.

„Сполай ти “ – си е викал наум бореца-политзатворник, докато другия човек си е товарил куфарите и бохчите на раздрънкания автобус за Силистра
– “ Нека да те видим сега мръсен империалист такъв, как правиш безплатни дупки на коланите и шиеш обувките на криминалните и убийците, фашист с фашист такъв, гад мръсна фашистка“.

Активен е бил, но най-вероятно само в лъжите, с които е трябвало да се докопа до вероятните постове и президиуми. Но туй как се е курдисал живота на тоя борец срещу световната несправедливост на каишите – аз не зная, сори за това. Пък и тъй като по-горе подхванах историята с почетното назначение на сина му за портиер в “ Крим“ – смятам да продължа с нея.

Та трябвало значи да го назначат сина в ресторант или някъде на приятно и неангажиращо местенце, за да може да изкара достойно и напълно, досещате се заслужено няколкото години до пенсийка. Освен партийната заповед и инструкции по телефона, Управителя на ресторанта получил и мощна уртикария от притеснение. Притеснение, защото му се извил свят, че ще се наложи да уволни човека, който работи в момента там като портиер и да назначи връзкаря – син на некойси активен патриций. А пък той, човека, тогавашния портиер, иначе бивш сърдечен хирург, който направил навремето катастрофа с мотора си и останал инвалид с едната ръка. А на всичкото отгоре и баща на три деца, които отглеждал сам. Но няма как, заповедта спусната свише си е закон и не се обсъжда с простосмъртни. На изпроводяк, шефа с уртикарията, гледайки към лъснатите бомбета на корекомските си обувки очи, му съобщил, че съжалява за всичко което се случва, но много отвисоко са му наредили цялата оная работа със съкращението. Със здравата си ръка, човекът си прибрал вещите в един кашон от банани „Chiquita“ и твърде покрусен от това неочаквано уволнение, тръгнал бавно към изхода. Все пак на изпроводяк бившия доктор и вече бивш портиер, получил нееднократна но доста окуражаваща помощ по гърба от потупването на треперещата ръка на шефа (уртикарията на шефа изглежда е била вече със затихващи признаци). Управителят го уверил, че все пак макар и сакат, той е що годе млад и някъде там в пространството все ще изскочи нещо неочаквано и общо взето лесно. Демек ще открие подходящата работа за човек с една ръка и три деца. Кво да се прави, такъв бил живота и ей такива ми ти работи, докторе.

А сега една бегла илюстрация на новия портиер:
за цялото време докато работих там, тоест още за около още две години, абсолютно всеки божи ден той ме питаше как се казва онуй тъмното газирано, сладко питие. Тоест, така и не можеше да запомни това пусто империалистическо име и вместо „Coca-Cola“ викаше:

– „ Николайчо, донеси ми един сироп от ония, кви беха, а ? “

Да, така е в живота, един си отива, на негово място идва друг.

И не е задължително новият да е някакъв гений, достатъчно е да е тъп като галош, прост като налъм или в най-добрия случай да е хибрид между двете. Но задължителното е да има протекции, било то чрез партийно или баджанашко нареждане по телефона или чрез подходящите кумови-шурулейкини връзки. Така беше през 80-те, така беше и през 90-те, така си е и досега. Не сме мръднали ни на йота.

P.S.

Уволненият бивш хирург с недъгавата ръка и трите деца, го срещнах съвсем случайно преди време. Видяхме се по следния случай – той като клиент, а аз като продавач на имот. Каза ми, че след това уволнение от портиерската му длъжност, не е могъл да си намери работа, но по стечение на обстоятелствата в крайна сметка е емигрирал в Щатите при някакви роднини. Впрочем, от този период вече са изминали повече от 25 години, а понастоящем имал малка компания, произвеждаща High Level стерилни чаркове за сърдечни стимулатори, които обичайно се инплантират след тежки сърдечни бай-пас операции и т.н.

Означава, че Той и малкото му предприятие спасяват и удължават крехките човешки животи, и то за години напред.
При това ежедневно спасяват.