Как да не бъдем идиоти в университета
Еуфорията около матурите вече мина и сега предстои следващото важно събитие за зрелостниците – кандидатстването в университета. Това ще доведе до десетки хиляди млади хора, които ще се втурнат към съответното висше учебно заведение.
И да, много е хубаво да си студент и да се измъкнеш от стръвната хватка на даскалото, което те следи на всяка крачка. Никой вече няма да те мъмри, че не си пишеш домашните, майка ти няма да ти иска бележника, а класната няма да ти иска обяснение за поредното неизвинено.
Дотук чудесно! Но университетът и социалният живот са две различни неща. Това, че вече никой не ти е над главата и си „на свобода“, не отменя някои основни правила и норми, които налага животът в университета.
Ето няколко съвета за хора, които скоро ще са студенти (или вече са), как да не бъдат идиоти в университета.
Без джапанки и къси гащи
Не че ще те върнат на входа на университета, ако си неподходящо облечен, но със сигурност ще изглеждаш смешно с любимия си анцуг „Адибас“, който слагаш на официални срещи с приятелите, или ако си момиче и се появиш така все едно след малко отиваш в чалготеката да слушаш Андреа. Анцузи, скандално къси рокли, много грим, и изложените на показ части от тялото не са окей, просто не са (и не защото сме консервативни). Ясно че всеки си има собствен вкус и се чувства удобно в дрехите си, но все пак никой не иска да слагаш смокинг.
„Пешооооо, Пешоооо! На кой етаж смеееее?“
И това не се отнася само до университета. Навсякъде говоренето на висок тон е проява на изключително лош вкус. Когато обаче целият коридор се оглася от драматичната история за това колко те дразни оная изрусената по Основи на правото, или как си се „напра’ил на ж’вотно“ снощи, нещата съвсем излизат от контрол. Особено когато оная изрусената чува всичко от кабинета на третия етаж, докато изпитва колегите ти.
Няколко титли, ама важни
„Госпожата“ остава в училище, подарил си й цветя на последния учебен ден и веднъж годишно – около датата на бала, може и да се запитваш „Абе как се казваше тая по немски?“. В университета госпожи няма. И да има – не е твоя работа. Преподавателите имат по няколкостотин студенти всеки семестър, но въпреки това значителна част от тях се стараят да запомнят имената поне на онези, които идват редовно на лекции. От теб се иска да запомниш десетина имена. Тези имена не принадлежат на „Госпожо, т’ва на коя страница е?“, а на професор Андреева, доцент Стоянов, доктор Петров и т.н. Колкото и да не ти допада този или онзи от тях, те са свършили доста повече неща в живота от теб (засега). Дори да не искаш, трябва да се съобразяваш с йерархичната структура. Разговор, в който казваш, че „тая/тоя по еди-какво-си не ти е приел/а курсовата работа“, дава доста информация за самия теб, отколкото за „тая/тоя“, имай го предвид.
Не бъди зубъра, когото всички мразят
Университетът не е училище. Никой не те задължава да бъдеш там. Ако не искаш – недей. Ако искаш – учи. Никой няма да проверява дали преписваш всяка дума по сто пъти, нито ще се вълнува особено дали си си написал курсовата работа. Това ще вълнува теб в края на семестъра. Затова да си изряден и да учиш методично не е лошо, дори напротив – това е едно от най-хубавите неща, които можеш да свършиш като студент. Но когато се превърнеш в онзи, който има всички лекции, но ги кътка, все едно на тях е написана рецептата на „Кока кола“, това е тъпо. Дай му ги на човека да пробва да изкара три, най-много да те черпи бира. Нищо няма да изгубиш от това. От пазене на лекции от колеги никой не е станал милионер.
„Имах домашно, но кучето го изяде“
Преподавателите се срещат всеки ден с десетки студенти и не са роботи, за да помнят всичко. Мислиш ли, че има смисъл да казваш, че нямаш домашно, защото леля ти от Америка снощи се е прибрала и заедно сте яли традиционна българска кухня до 3 през нощта на семейното събиране? Не. Никого не го интересува. Затова просто не се оправдавай. Няма смисъл, а и честно казано това е доста примитивен училищен навик, който е добре да забравиш. Както на бъдещия ти работодател, така и на преподавателя, не им пука за причината – работата трябва да се свърши и е твое задължение да намериш времето за това.
ПП: Оправдания от типа на „нямах време“ от момчето с анцуга или момичето с многото грим едва ли си струва да бъдат обсъждани.
Слон в стъкларски магазин
Лекцията е започнала преди 15 минути. Преподавателят говори или диктува нещо, дали другите пишат или слушат – отделен въпрос, но със сигурност мълчат. Тогава влизаш, без да чукаш, естествено, затваряш силно вратата и си избираш хубаво място, на което да седнеш. Но за да стигнеш до там вдигаш трима колеги, чиито столове стържат по пода, след това ти също изстъргваш пода с твоя стол и следват пет минути за удобно наместване. Нещо нередно има ли?! Ако не искаш да изглеждаш като идиот, просто почукай, влез тихо, седни на най-близкото място до вратата, и не шуми – другото е неуважително спрямо всички в стаята.
В един са и хлябът, и ножът
Не се появяваш на лекции и упражнения цял семестър. Но в последната седмица идваш с дебела папка с всички домашни и курсови задачи. Настояваш да си получиш заверката, оценката или каквото там трябва да получиш. Ами не става. Преподавателят нямал право? Хм… Освен ако той не е злобен човек, който наистина, ама наистина те мрази без причина, обикновено има право – правото на хляба и ножа. Така или иначе при настоящата система за висше образование вероятно ще завършите и то с повече от 3. Недейте да кълнете човека, че все още има някакви критерии.
