Изповедта на един грешен шофьор
Да въртиш геврека е занаят още преди гевреците да са измислени. Хората си мислим, че е лесно, но не е. „Автобусът е като музикален инструмент, а шофирането е изкуство“, ще ти кажат шофьори. Това, разбира се, са някакви шарени глупости и честно казано не са единствените, които шофьорите казват или правят. Ето изповедта на един от тях такава, каквото ние си я представяме. Тоест, напълно реално. Поне за нас.
От 12 години карам автобуса. Нито едно произшествие.
Причините за това са няколко и само една от тях е, че съм добър шофьор. Другите са, разбира се, че карам хора и не мога да беснея по пътя без някой да снима с мобифона и после Господари на ефира да ми държат сметка все едно те са ме раждали. И че карам автобус – всички се пазят от мен, нали съм автобус. В крайна сметка обаче изтъквам като основна причина тази, че съм добър шофьор, защото все пак карам от колко време вече. Другия месец ще станат 20 години.
Някои от по-младите читатели сигурно си мислят, че е много яко работата ти да е свързана с пътуване. На тях ще кажа следното: Сексът и наркотиците са най-яките неща на света, нали? Както казваше един комик – наркотиците са толкова яки, че ще съсипят живота ти. Ако сега ви поставя на диета от наркотици и секс по 8 часа на ден, колко време ще издържите според вас? Години? Не, максимум месец. Пътуването в по-голямата си част е пейзаж от дървета и храсти. Не е никак яко, особено ако карате вече 27-8 години някъде.
Не можете да пиете в автобуса не защото ще стане кой знае какво – пиян човек лесно се набива. Не може да пиете в автобуса, защото и на мен ми се допива. А най-мразим ем да седим, ем да не съм на маса. Даже в последно време понеже карам много и като вечеряме с жена ми я карам да седне на разгъваемо столче до мен, и двамата да сме с лице към прозореца. Ама то така става след 35 години зад волана.
Ако ви се пикае – кажете, ще спра. Естествено, че ще спра, какво ще правя. В автобуса има тоалетна, която обаче не работи, а не искам да си веете карантиите пред всички и да се опитвате да уцелите празно шише от минерална вода, докато аз правя гигантски слалом между дупките по пътя. Ако ви се пикае – кажете, ще спра.
Освен ако преди това не сте ме питали за къде съм. Отпред на предното стъкло на автобуса, на метър от лицето ви, пише за къде съм. На билета ви пише автобуса ви на кой номер ще ви чака. Всеки ден, всеки божи ден идва някой „дали съм за някъде“, за където очевидно не съм! Ей! Някой ден ще ти кажа „Да“, че да се качиш, че да те закарам някъде, да се чудиш после тоя къде ме закара. Вече 40 години съм в бранша и всички сме вдигнали ръце от такива, дето те карат да се чудиш като го оставиш на гарата после как ще се оправят.
Всъщност да си призная – карам автобус от година и нещо, преди бях такси. Ама бях такси към 50 години някъде. И за тия 52 години – познайте! Нито едно произшествие!
