Чарът на пушека или „ДОБРЕ ДОШЛИ НА НОВОГОДИШЕН БАЗАР 1984!“
През ученическите ми години, в края на декември, затваряха с ограда от прясно изсечени, ухаещи елхички част от пл. «Света Неделя» (стария пл.Ленин) и парче от бул. „Стамболийски“. Това беше предвестникът на идващата зимна ваканция. Заграждението служеше за нещо като базар + пазар, обилно поляти с вино, скара и намален трикотаж. След училище щрапахме по хлъзгавите жълти павета за да стигнем час по-скоро до заветния сбирщайн, но за какво толкова бързахме – и досега не ми е много ясно. Да, аз живеех наблизо, но останалите ходеха може би заради приключенията или поради атмосферата, която витаеше там (а може би е било заради Духът на виното, знам ли?!).
Над това изкуствено зимно островче се носеше облак от вълшебна смес: уханията на жертвените елхички, щипка винени изпарения, черпак вкусен мирис от пушека на скарите. Добавяме и мирис на влажни балтони и се получава феерия от зимни аромати 83′.
«Хвърляйте боклука само в определените за това места!» – не важеше за кокалчетата, огризките и салфетките, които се насочваха към измръзналите, но доволни улични кучета. Табелата не се отнасяше и за жълтия сняг, пръкнал се на някои самоопределили се места зад павилионите.
Дотук – нищо естетично, но пък богато на чудни аромати, далечни и твърде непознати за носовете на чуждоземните сомелиери и гастрономи. Харизма, която няма да срещнете в нито един съвременен МОЛ.
Пушеците ни поглъщаха веднага, щом преминехме прага на първия павилион. А той бе маскиран отвън с проскубан плет, вероятно имитиращ автентична кошара. Естествено, и за да пасва на идеята за Народно селско стопанство вървящо ръка за ръка с Градския бит.
Хибридната дружба се подразбираше и по плакатите:
«ПАЗЕТЕ ЧИСТО» и «ШИШЧЕТА, СВИНСКИ ФЛЕЙКИ ОТ МЕСОКОМБИНАТ РОДОПА – СИЛИСТРА, 0.90ст.»
Чудно като идея, но как ще опазиш чисто това място, след като тълпи от столичани от сутрин до вечер, в сняг и дъжд ръфат като невиждали досега опърлени мръвки от месокомбината в Силистра и се наливат на крак с вино. Виното впрочем се доставяше не в PVC бидони както сега, а в истински автентични бъчви. Опитах го, хареса ми, но жилавите шишчета (тогава разбрах какво е това индианска подметка) директно отидоха при наобикалящите кученца, които ме удостоиха с благодарствени погледи. Наредени на пирамидка, съдържанието от бъчвите с гориво за народа, ежеминутно се цънцуркаше от канелката. Наливането в пластмасовите чашки бе придружено с подобаващо примляскване от застаналите на опашка пияндета. Една неделя видях, че част от тях стърчаха там през целия ден и се раздвижваха само за да отидат до съседната кошара, за да могат да пробват от другия модел вино. И аз го пробвах – не ми хареса. Червените носове се местеха заедно с чинийките, пълни с непокътнати запечени наденички. Рядко, но понякога част от реквизита им падаше в снега без да се усетят (но кученцата се усещаха много бързо). И чак тогава, настанявайки се в новия павилион – забелязваха, че мезетата им са изчезнали мистериозно.
Имаше и един голям казан, в който още си мисля, че готвеха някаква специална и неповторима… пиратска чорба. Нея обаче не съм я опитвал. Пиратска, защото видях там да слагат какво ли не. Но, каквото и да сложеха вътре да се вари – с това нямаше да уплашат никого. Днес – дори и готвач от китайски ресторант не могат да уплашат.
А такива работи няма сега никъде из града. Но има Немски коледен базар …Френски базар … …Белгийски шоколади…
Скучно и скопено някак.
Може би така е по-добре, не знам….
