На днешната дата през 1940 г. Макдоналдс отваря първия си ресторант в Сан Бернардино. Това ни накара да се замислим дали кутиите, които се сервират по ресторантите за бързо хранене, действително са кутии на Пандора.
В последните години фаст фуудът беше принизен и оцапан сякаш сме в окопите, а от небето пич с брандирано Рено Клио лети и ни бомбардира с чийзбургери. Нека направим няколко стъпки назад и се огледаме, за да поемем контекста на ситуацията – това също би било полезно за здравето. Наистина ли хамбургерите и дюнерите са чак толкова вредни?
И да, и не. Да, те са толкова вредни, колкото пише в изследванията и не, не са толкова вредни, колкото пише по новините. Изследванията нямат сметка да показват грешни неща, не е в природата на учените, освен ако не участват в разни схемички, но тогава е очевидно. Новините пък нямат сметка да не показват смърт. Към новините включвам и Джейми Оливър.
Никой не твърди, че фаст фуудът е безопасен! В никакъв случай – това би било малоумно. Твърдим, че не е секирата, която се твърди, че е. По-малко вреден е, отколкото диаболичният му образ в медиите предполага.
И разбира се, че е така. Ако имам ресторант, защо бих искал да убивам клиентите си? Защо бих искал като един хранително-вкусов Илън Мъск да разбера на слабо време, че стоката ми е дефектна и да трябва да ходя по хората и да си я събирам обратно, за да я оправя? Не бих искал това да ми се случи, не.
Фаст фуудът ще те съсипе, ако това е единственото, което ядеш. Очевидно! Ябълките също биха те съсипали, ако ядеш само ябълки – дори по-бързо. Хапвай си както си трябва и само чат-пат след достойни постъпки, например, като си платиш данъците, мушкай по едно детско меню за доброто старо време. И ти ще умреш като мен. Папкай и си свиркай, и от време на време ходи пеша и направи някоя и друга лицева опора. И помни, че понякога те убива не хамбургерът, който ядеш, а столът, на който седиш, докато го ядеш.