Когато говорите на дигиталния си асистент, казвате ли му „моля“ и „благодаря“? Какъвто и да е отговорът ви, следващият въпрос е един и същ – защо?
Да речем, че инсталирате умни лампи вкъщи, които можете да включвате и изключвате чрез асистента на iPhone ви – Siri. Самият акт на издаване на директна команда след която следва подчинение и изпълнението й, може да се стори неприятна за много хора. Това буди въпросът – невъзпитани ли сме към технологиите си?
Мотивацията ни да си зададем този въпрос не е провокирана от страха, че един ден Alexa ще ни убие в съня ни, защото не сме били мили с нея. Ясно е, че това са безобидни, стационарни машини, поне на този етап, и че ще направят каквото им каже човек със или без „моля“.
След като изпълнят задачата си обикновено тази устройства се изключват и е много вероятно да не чуят, че му благодарите.
Има го и аргумент, че не благодарим на пералнята след като изпере или на банкомата след като ни даде парички. Но пък с тях изначално не си говорим нищо.
Добре, няма нужда да казваме „моля“ и „благодаря“ на Alexa и Siri. Но това не предполага ли, че ако ги ползваме известно време, възпитанието ни няма да залинее и да започнем да заповядваме по навик и на истинските хора, които уважаваме?
Може би звучи глупаво, но не станаха ли малко много причините да сме благодарни за услугите, за които сме помолили неодушевени предмети?
Може би да – но не за тяхно добро, а за наше.