Chivas Venture 2018 и печката, от която София има нужда

Докато всички социални мрежи се пръскат по шефовете от шеги и закачки с мръсния въздух, а хората се възмущават, но пак се качват на колите си и хвърлят въглища в огъня, предвидливите софтуерни специалисти Живко Стефанов и Стойно Калвачев от няколко години имат частично решение на проблема с мръсния въздух – ракетната печка „Гамера“. Първият самодеен модел е създаден през 2013 година, а няколко години по-късно двамата са участници в международното състезание Chivas Venture 2018 за търсене на бизнес проекти със социална значимост, чийто награден фонд е 1 млн. долара. Финалът на локалния кръг ще се проведе този петък (12.01) в галерия Сан Стефано от 19 часа.

В локалния кръг на състезанието, провеждано от уиски бранда Chivas Regal, участваха 53 компании, организации и предприемачи, чиято мисия е да направят света по-добро място за живеене. Финалните проекти тази година включват система за онлайн наблюдение на пациенти, превенция и диагностика в реално време; отглеждане на ларви на насекоми за преработка на органичните отпадъци; платформа,която свързва бизнеса с хората с увреждания и печката „Гамера“ (на компанията AGNON), за която ще научим повече от Живко Стефанов.

Българските победители в локалния кръг на състезанието ще участват в следващия етап на състезанието, където публиката ще определи как ще бъдат разпределени 250 хил. долара от наградния фонд между победителите от всички локални кръгове. А на големия финал тази година журито ще разпредели останалите 750 хил. долара награден фонд.

Миналогодишният победител за България е компанията SeaHarmony, която разработи вертикални ферми за миди, които да помогнат за съхраняване на биоразнообразието в морето. Предстои да разберем, кой ще е тазгодишният български представител в международното състезание. А сега ви предлагаме да се запознаете по-отблизо с Живко и високоефективната печка „Гамера“, която може би е по-добрата алтернатива от оплакванията.

Да започнем първо с вас самите. Кои сте вие, кога се срещнахте и как започнахте да работите заедно?

Живеем в една махала, познаваме се от детските години. Работили сме основно в ИТ сферата. Започнахме съвместна работа за първи път именно по създаването на ракетна печка подходяща за масово производство, след като си направихме поотделно по една самоделна за лично ползване и се убедихме в предимствата й.

Как решихте да участвате в състезанието?

Разбрах случайно през Фейсбук миналата година. Така и не изпратих попълнената форма за участие. После видях, че участват мидените рифове на SeaHarmony и благодарих на провидението. Не исках, да се съревновавам с хората които ме вдъхновиха да зарежа ИТ-то и да си потърся смислена цел в живота, преди повече от 10 години.

Как се роди идеята за вашата ракетна печка „Гамера“?

Още когато за първи път ми беше демонстрирана в екоселището край Елхово осъзнах, че искам да принеса това невероятно изобретение в града. Години по-късно споделих със Стойно за този вид печки когато ни се наложи, да се отопляваме бюджетно.

Кога започнахте да я разработвате и колко време мина, докато стигнете до финала?

Самоделните направихме есента на 2013-та, а 2014-та лятото бяхме готови с първия прототип за серийно производство точно навреме за Узана Поляна Фест, където и за първи път я представихме пред публика при това доста успешно. Бяхме поканени в купола на Димо от „Уейстномор“ и заваля дъжд неприятен дъжд. Когато след години гледах снимките от тогава осъзнах, че повечето от хората вътре вече имат своя Гамера.

Снимка: http://gamera.eu/

Обяснете технологията на функциониране.

Горивната камера е с формата на ботуш направен от огнеупорен термоизолационен материал. Дългата вертикална част играе ролята на вторична горивна камера в която се развиват 1000 градуса по Целзий и изгарят дима и газовете отделяйки допълнително топлина. След това горещите водни пари, въздух и минимално количество неизгорели газове се завъртат наобратно и топлоотдават през металния корпус, който на отстояние обгръща горивната камера. Изхода е в долната част на печката. От образуваната температурна разлика вътре в печката се генерира собствена тяга, която позволява димоходите да се разположат по пода до няколко метра и върху тях, да се изгради акумулиращ модул във формата на глинен/тухлен миндер/пейка. Това позволява складиране на топлина за през нощта когато печката не може да се поддържа.

Достъпна ли е вече печката за масовия потребител? Ако да, възнамерявате ли да я лансирате на още пазари в бъдеще?

Вече имаме над 10 модела разработени и повече от 120 клиента в България и 16 други страни.

В сравнение с останалите печки на твърдо гориво, какви са стойностите на отделяните вредни вещества във въздуха?

За различните компоненти на изходните газове стойностите са различни. СО например е със стойности близки до тази на цигара. Дим не се забелязва с просто око. Има нищожен аромат на огън на изхода. Точни замервания от лаборатория на ФПЧ (Фини прахови частици) уви и двата пъти не ни предоставиха с неясни оправдания. Грубо говорим за 50-100 пъти по-ниски емисии.

Снимка: http://gamera.eu/

Как трябва да се промени ежeдневието ни, за да може такава печка да се използва в най-замърсените софийски квартали?

Трябва да си приготвите два/три пъти по-малко пространство за складиране на дърва и да си ги нацепите два пъти по-ситно. Още по-лесно е да се използват капаци или отпадна дървесина от дървопреработване и/или екобрикети.

Ангажиран ли е българинът в борбата с мръсния въздух? Какви действия все още липсват в тази посока?

След стартирането на проекта ВъздухБГ(AirBG) Българинът рязко стана ангажиран. Ние знаем за проблема и говорим за него от началото на Гамера. Преди 4 години открито ни се подиграваха. Разбира се, се информирахме за проблема от западни медии. Когато обаче 200+ макар и любителски станции започнаха да показват стойности на ФПЧ в реално време и може да си ги проверявате през телефона, хората рязко подскочиха. Във фейсбук страницата на проекта airsofia.info вече е кошмарно положението. По-зле е само на улицата в София.

Изисква ли се някаква специална подготовка на жилището преди монтирането на печката?

За предпочитане е да има комин.

Каква е разликата в цената при използване на печката в сравнение с останалите печки на твърдо гориво?

Най-евтините турски печки тип чудо са по 70-80 лв. Средно Българска камина е около 200-300 лв. Най-евтиния ни модел беше 480 лв. Икономията на гориво е 2-3 пъти в обем, като може, да се ползва много по-евтина дървесина, което може да смъкне цената на отоплението 10 пъти.

Какво ще направите с наградата на Chivas Venture 2018, ако спечелите състезанието?

Ще пием по едно смути и ще продължим да правим печки. В свободното време ще строим куполи, ще правим езера и ще садим ядливи гори.