Госпожица Д’Албрехт е петнайсетгодишна, господин Дьо Рамон няма възраст. Двамата се събират и разделят, и обичат, и мразят, и изживяват съвършената любов, преди той да я напусне завинаги, а тя да изгуби детето си и да се отдаде на самотно и аскетично съществуване. Лоранс Плазне разказва странната и покъртителна любовна история между благородната девойка и нейния учител с дълбок усет за тънкия психологически детайл, обръщайки се към най-неизследваните страни на най-романтичното човешко чувство. А изчистеният й, едновременно поетичен и точен език, сравняван с езика на Мадам Дьо Лафайет, е без еквивалент в съвременната европейска литература.