И камъни да валят, и минус 10 градуса да е, риболовците ще отидат за риба
Днес споделяме една история от седмичната рубрика на Webcafe.bg „Героите в студа“, която ни среща с вдъхновяващи личности, превърнали работата и хобитата си в успешни начинания, макар изложени на екстремни условия. Защото този свят винаги ще има нужда от авантюристи, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове. Статиите се осъществяват с подкрепата на Sensodyne, марка Но.1 препоръчвана от стоматолозите при чувствителни зъби.
На света има два вида хора: риболовци и обикновени простосмъртни. Или поне така твърдят представителите на онова общество, коетообикаля с въдици по реките и езерата. За тях понятието „хубаво време“ е доста разтегливо.
От риболовците може да чуете на шега, че и да валят камъни, все ще се намери някой чадър от ламарина, за да отидат за риба.
Има обаче една категория,които изглеждат напълно откачени в очите на околните. Това са тези,които ловят риба на лед. Добре дошли в света на рибарска дружина „Драгиева чешма“ – ентусиазираната компания, която кръстосва замръзналите водоеми из България. През последните седмици на тези хора им се налага дапътуват по 400 километра от София до Родопите и обратно, тъй като само там е замръзнало.
Сутрин температурите падат под минус 10 градуса, затова на язовири като „Широка поляна“ и „Голям Беглик“ човек все още може да се качи на леда. „Няма опасност от пропадане, тъй като ледът е почти метър. Може да издържи и лек автомобил“, разяснява Цури, един от тарторите на дружината.
Той и останалите влачат огромни свредели, с които отварят дупките за риболов в леда. Понеже е много студено, всеки от „Драгиева чешма“ има специална екипировка. Същата носят самотните мореплаватели. Якетата и гащеризоните им са плуващи, ако случайно ледът се продъни. Издържат до минус 30 градуса студ.
Имат си и отделно джобче със свирка – в случай, че има мъгла и не се вижда дали някой случайно не е цопнал. Свириш и помощта пристига.
„За щастие, подобни инциденти са съвсем редки. А и да се случи нещо такова, винаги сме готови да реагираме с въже. На шега обичаме даказваме, че няма страшно, стига човек да си носи хавлия“, казва друг от подледните риболовци, известен сред колегите си като Бат Стан.
След като пробият достатъчно дупки, премръзналите въдичари ги подхранват, за да привлекат рибата.
Пускат вътре топки глина, в които са размесили „хирономус“. Последното се явява научното название на ларвите на комара, които са най-голямото лакомство за костура. Използват се и за стръв като ги нанизват на куките. Това въобще не е лесна работа в студа, тъй като малките червени червейчета са само по сантиметър.
Операцията се извършва с голи ръце, и то в студа, когато пръстите премръзват много бързо. Излишно е да казваме, че се лови без ръкавици. Първите хванати риби се известяват с мощен вик „Юбрееее!“, което всъщност е бойният зов на ледените ентусиасти от „Драгиева чешма“.
Това означава, че пасажите вече са под дупките и кълват. „Почва се! Ето за това сме дошли чак до тук“, обяснява Гената – служител в банковия сектор, прекарал тежка работна седмица. Всъщност риболовът далеч не е от най-атрактивните и със сигурностникой от тях няма да улови рибата на живота си в този ден. Хващат се костури – бодливи риби около педя.
От тях обаче става най-вкуснатарибена чорба, а и препържени също не са за изхвърляне.
„Костур можем да ловим и около София, но сме тук заради леда иприродата. „Широка поляна“ и „Голям Беглик“ са едни от най-красивите места у нас, а през зимата тук е бяла приказка. Планинският въздух тук е толкова чист, че на моменти човек дори се задъхва“, отбелязва друг от групата Ники, шеф във финансовия сектор.
Въдиците за този риболов са странни – съвсем къси пръчици с макаричка. Наричат ги „балалайки“ като онези руски струнни инструменти. Най-вероятно защото въдиците се произвеждат именно в Русия и бившите съветски републики. Най-отдолу на влакното се връзва „мормишка“, което също е руски термин и означава рибарска кука, само че с глава от волфрам.
Когато се улови риба, влакното се издърпва на ръка от дупката. В първите няколко часа от излета риболовците от „Драгиева чешма“ не са много приказливи. Всеки се е съсредоточил в дупката, наострил уши като ловджийско куче и чака кълването. От студа дупките замръзват и се налага ледената коричка да бъде разчиствана с черпак, какъвто има във всяка кухня.
„Жена ми често се чудеше къде й изчезват черпаците. Разбира се, накрая бях заловен и ми триха сол на главата… Но не мога да й сесърдя, тъй като ме пуска за риба когато си поискам“, разкрива Бат Стан някои подробности от семейния живот на въдичарите.
През зимата времето в Родопите може да бъде истински кошмар.
В „Драгиева чешма“ са пълни с истории за снежни бури, закъсали в снега автомобили и преспи по метър. Когато вали – вали. Но щом напече слънцето, от небето се изсипва огън и жупел. Настава невъобразима жега, и то при положение, че температурата всъщност все така си е под нулата!
За нула време някои от подледните риболовци вече са съблечени по къс ръкав, други свалят якетата. Ловът продължава.
„Чувството е все едно, че сме на плаж, само че върху леда. И при скиорите в планината е същото, когато напече. Ние обаче сме си избрали риболова“, казва Пламен от същата група, полковник от резерва. Около обяд вече е ясно, че излетът ще бъде успешен. Всеки от „Драгиева чешма“ си е наловил достатъчно костури. „И без това вече спира да кълве. Време е да клъвнем и ние. Колеги, заповядайте на трапезата!“, провиква се Гената към останалите от компанията.
Менюто на рибарската дружина е традиционно: студени мезета, туршия, червено вино, има и малко ракия.
„Някои ловят цял ден без прекъсване. При нас обедната пауза е закон. А и е добре рибата да почине малко, за да кълве по-настървено следобед“, обяснява друг риболовец, когото наричат Ристич и работи като специалист в хранително-вкусовата промишленост.
Как всъщност възникват групи като „Драгиева чешма“? „Всеки от нас лови на лед поне от 15-20 години. Запознахме се на леда и почнахме да си организираме съвместни излети през зимата. Компанията естрахотна! При други обстоятелства едва ли щяхме да сме заедно, но ето, че нашето хоби ни обединява“, признава Бат Стан.
Защо точно „Драгиева чешма“?
Никой не помни със сигурност откъде идва името на компанията. Най-вероятно, защото в едноименната песен се пее за планини и пъстърви. Кръстили са се така, под това име ги познават и останалите подледни риболовци.
В следобедните часове костурите отново се активизират. Риболовът върви отлично и продължава чак до залязването на слънцето. Изведнъж става адски студено, което слага и край на излета. Време е за обратния път. До следващия път, до края на леда.
