Журналистът, който се опита да спаси Nokia

През 2008-ма година репортер на финландския вестник Helsingin Sanomat служебно получава нова Nokia Е 51. Това е третият му телефон до тогава. След като не успява да разбере как се работи с него, решава да напише писмо до Nokia.

Скъпа Nokia,

Това писмо е предназначено за човека, който е отговорен за проектирането на телефони Nokia. На нито едно място на сайта на Nokia не намерих къде е възможно да се остави мнение за продуктите на Nokia.

Ето защо пиша това писмо и го изпращам на Службата по печата на Nokia, защото те знаят кой съм. Аз съм журналист по професия, но това писмо го пиша като частно лице. Надявам се, че ще го препратите на мястото, което смятате, че е най-подходящо. Както и да е, би било най-добре да поставите това в рамка и да я закачите на стената в коридора за всеки служител на Nokia, за да го вижда всяка сутрин, когато идва на работа.

Невероятният успех на Nokia започна преди около 20 години, когато мобилните телефони се превърнаха в ежедневие. Мобилният телефон е технологична иновация. Това означава, че някои хора (много малка част) са естествено заинтересовани. Останалите (много голяма част) гледат на това с подозрение.

Подозренията бяха неоснователни, тъй като телефоните на Nokia бяха много лесни за използване. Всеки се научи бързо как се използват. Нямаше нужда от инструкции. За да се обадиш, натискаш бутона със зелената слушалка, за да затвориш – червената. Телефоните Nokia бяха особено известни с това, че са лесни за използване. Nokia дори стана и лидер на пазара.

Моят работодател ми купи първия мобилен през 1996-та. Беше удобен и издръжлив, но се развали през 2001-ва, когато ми дадоха втори мобилен. Този имаше нови функции, дори и интернет. Както и да е, бързо се научих как да използвам новия телефон.

Миналата седмица вторият телефон се развали и моят работодател ми купи третия мобилен телефон в живота ми. Вече една седмица се чудя около него. На първо време аз не знаех дори как мога да се обадя без инструкциите, а все още не разбирам голяма част от него.

Проблемът е, че преди една година един мой приятел ми показа ново устройство, разработено от Apple, който се наричаше iPod touch. Веднага се влюбих в него. Исках да имам iPod, а с устройството можех да имам и по-лесен достъп до интернет и много други неща. Поръчах си мой iPod, включих го и веднага знаех как да го използвам. Устройството е почти на 6 месеца и го използвам всеки ден, и в нито един момент не съм си помислил, че ми трябва ръководство. Логиката на устройството е съвсем ясна. Не е чудно, че има такъв успех по целия свят.

Моят нов телефон Nokia е модел Е 51. За нещастие телефонът не е бил предназначен всеки да може лесно да се научи да го ползва.

Напротив, мисля, че е бил проектиран така, че неговата най-важна мисия е да насърчава само хора, които се интересуват от телефонна технология. Той предлага различни отлични функции, но тъй като не разбирам какво означават, предполагам, че никога няма да ги използвам.

Един пример: първото нещо, което почти всеки потребител на мобилен иска да направи, е да промени звъненето. И аз исках да направя това, но как да го направя? Докато си играех с новия телефон забелязах, че той има бутон със снимка на къща. Когато го натиснеш, влизаш в главното меню. Оттам започнах да търся опцията за смяна на тоновете. Опциите бяха messaging, office, log, media, tools, installations, connectivity, download, address book, web, calendar и instructions.

Имената не помогнаха много, така че започнах да ги отварям едно по едно. При всяко от тях се отваряха нови и нови менюта, но нито едно не изглеждаше като точното за промяна на звъненето. Затова се опитах да намеря съвет в инструкциите, но там намерих само как да инсталирам 3D мелодии. Естествено, че не исках това, защото не знаех какво означава.

Накрая помолих един мой приятел, който разбира от технологии, да ми помогне. Оказва се, че първо съм трябвало да знам, че трябва да избера Tools, а и от там да отида в настройките, от там в общи, след това в персонализация и накрая там щях да намеря това, което търсех: тонове. Така че би трябвало да направя пет движения, базирани на предварителни познания, преди да направя нещо с моя телефон, който е първото нещо, което прави всеки нов потребител на телефона си.

Първо имах избор от 12 опции. Ако приемем, че при всеки от вариантите – на всяко йерархично ниво, средно има 10 нови функции, смяна на звъненето е скрита на йерархично ниво, до което има 120,000 различни възможни варианти. Впоследствие, на случаен принцип бих имал 1 към 120,000 шансове да разкрия истинската версия. А това би било много случайно, защото имената на опциите ми говореха много малко.

Това не трябва да бъде така. Телефоните, както и всички други устройства, трябва да бъдат проектирани за най-простия потребител. Всички важни функции трябва да бъдат предложени на първо йерархично ниво, или в най-лошия случай – на второто, и те трябва да бъдат намерени на базата на името на опцията, което е логично за него. Сложните и специални опции трябва да бъдат поставени най-отдолу в йерархичните нива. Техни клиенти са любителите на технологиите, които са напълно в състояние да ги намерят там, където са.

А имам и друг, съвсем различен пример: изпращам текстово съобщение, което е нещо, което правя по няколко пъти на ден. Първо, натискам на съобщения, след това избирам да създам съобщение, след това трябва да избера между четирите опции: текстово съобщение, мултимедийно съобщение, аудио съобщение или и-мейл. Така че всеки път, десетина пъти на ден в годините, които следват, мен ще ме тормози този допълнителен избор, и всеки път ще давам същия отговор.

Предполагам, че това е така и при останалите. Изчислявах, че от 1000 изпратени съобщения, 999 са обикновени текстови съобщения. Изглежда телефон ми не е направен по начин, който би ме улеснил в това, което правя в момента, а напротив.

Телефонът обикновено се използва за извършване на телефонни обаждания и изпращане на текстови съобщения. Критично важно е тези функции да бъдат направени така, че всеки потребител да може да извършва тези неща с минимално натискане на бутони – или с други думи, бързо.

Да обобщя: С пускането в продажба на телефона като Е 51, Nokia губи една от своите най-важни характеристики: да произвежда телефони, които са лесни за използване. Това ще създаде проблеми за Nokia.

Честно казано, приятелски и загрижено,
Lauri Malkavaara
(писмото е изпратено на 18 август, 2008)

И какво се случи след това?

Писмото написах в офиса ми на 18-ти август 2008-ма. Когато приключих, веднага го изпратих на и-мейл адреса на Nokia.

На следващия ден ми звънна телефона и през следващите няколко дни това се повтаряше.

Случи се това, което тайно се надявах, че ще се случи: писмото ми е започнало да се разпространява в Nokia. Все пак се случи и нещо друго, което не очаквах: започнаха да ми се обаждат директорите на Nokia, които искаха да ми обяснят стратегията на Nokia.

На всеки от тези разговори им отговорих, че писмото е изпратено като частно лице, и че не трябва да си губят времето с мен, въпреки че съм журналист на Helsingin Sanomat. Аз не пиша за Nokia. Аз вече казах това, което исках да кажа в писмото.

Един от директорите не се отказваше и искаше да се срещне с мен, така че се разбрахме да се видим в редакцията на вестника.

На рецепцията ме чакаше учтив и интелигентен господин. Отидохме в стаята за срещи.

Директорът започна да ми обяснява стратегията на Nokia. Идеята, че хората са различни и затова се нуждаят от различни видове телефони.

Започнах да нервнича: „Няма човек, който иска да използва лош телефон.“

Това доведе до спор.

Обясних му по различни начини колко е ужасен моят нов телефон, а директорът го защити.

Изведнъж нашепна.

Погледна ме в очите и ме попита: „Разговорът е надежден, нали?“

Уверих го, че е така.

Продължи: „Напълно съм съгласен с всичко, което пишете в писмото.“

Бях изумен.

„Напълно съм съгласен с теб и искам да ти се извиня от името на Nokia, че направихме лош телефон за теб.“

След това започна да ми разказва за таен проект, който е започнал в Nokia, за създаване на изцяло нова операционна система. Това би трябвало да доведе до нов вид телефони, които биха били лесни за използване.

Срещнах се с директора няколко години по-късно.

Оказа се, че сме говорили за MeeGo. Какъвто и да е бил проектът, той бавно е започнал да губи сила, а когато новият изпълнителен директор е дошъл, той напълно е бил спрян.

Той също така ми каза, че когато IPhone се появил в САЩ през лятото на 2007-ма, ситуацията е била следена внимателно от Nokia. Веднага били доставени няколко бройки в централата на Nokia.

Още същата вечер директорът отнесъл у дома си единия от новите Iphone-и. Започнал да го изучава с толкова голямо внимание, че дори и 4-годишна му дъщеря се заинтересувала.

Като експеримент, той дал телефона на дъщеря си, и тя се научила веднага да го използва.

Вечерта, докато родителите се приготвяли да си лягат, 4-годишното момиче се появило пред вратата в спалнята с въпрос: „Може ли да взема Вълшебния телефон и да го сложа тази вечер под възглавницата?“

Това е моментът, в когато директорът на Nokia осъзнал, че компанията е в беда.