Животът е кратък, отпуснете се!

Александър Николов

Годината е 2014, а в България все още е модерно хваленето с ‘нямам, не правя, не знам…’. Нямам телевизор, не гледам ВИП Брадър, не слушам чалга, не чета Паулу Коелю, не харесвам турски/индийски/латино сериали, американски филми, не гледах Олимпиадата, не… Ох! както би казала синкретично любимата ми Мариана. Олеле! дори. Ама вие наистина ли?

Животът е кратък. Яжте, пийте и си носете новите дрехи. И най-вече отпуснете се. Няма да ви се развали реномето ако сте гледали един епизод на Перла или Сексът и градът. Няма да станете и по-малко умни. Дори можете да научите нещо. Проблем би имало само и единствено ако Ферхунда ви стане единствен източник на познания.

Метъл, рок, чалга, сръбско, гръцко, техно, рап… Няма лоша музика. Има песни и изпълнители, които не стават, но това е друга тема. Отпуснете се. Събудете се с нещо класическо. Сутрин действа ободряващо. Докато работите си пуснете рок, след това изяжте един сладолед, парче торта, палачинка с нутела. И сега бегом към фитнеса, към парка да потичате или към басейна за малко плуване. Така де… това парче пица…ъъъ добре де, тази цяла огромна пица, която ще хапнете за вечеря трябва да се заслужи. Музиката в ушите и здраво тичане. Или ходене пеш. Един ден толкова ме мързеше, че реших да ходя. И заслушан в музиката стигнах в другия край на града… Какво са някакви си 15 км. Този моя мързел понякога е много уморителен.

Вие сте толкова гурме, че просто няма как да си вземете дюнер ей там от ъгъла. Ооооо, плийс… с тези фасони не знаете какво изпускате. Обувките ви са за 2000 лева и сте ги носили веднъж, за да не ги съсипете? За кого ги пазите? Ако дойде американския президент и ви поканят на прием в посолството ли? И аз имам такива, купих ги защото ми харесаха ужасно много, пробвах ги без да знам цената и бяха толкова удобни, че когато я чух си казах ‘Е какво пък… за мен са’. Имам и гуменки от 10,50. Но точно с онези там от 2000 лева ми е по-готино да скоча в ей онази кална локва, защото съм се хванал на бас кой ще плати сметката в кварталната пицария.

Но да се върнем на музиката… Не слушате гръцко, сръбско, сладникав европейски поп, рок, техно, метъл, чалга, рап… Едното е за пияници, другото за наркомани… А какво слушате изобщо? И наистина ли мислите, че ‘Аз не слушам сръбско’ ви прави по-умни в очите на останалите? Поне в моите ви прави толкова ограничени, колкото и тези, които слушат само сръбско.

Отпуснете се. Дори „Пукажи на тия хора как са мяташ“ и „Конят дойде, принцът не ще“ са песни, които имат своето място. Просто трябва да ги погледнете от забавната им страна. Да се посмеете. Да покажете на децата си, че има ‘ей такива хора’ и техен е избора какви искат да бъдат в живота.

Селин Дион и Марая Кери имат страхотни гласове, но ако я няма Бритни да ги сравните с нейния дали ще са толкова страхотни? Та няма нищо лошо да си пуснете драмите на Нелина и Глория от ранните им години, за да се посмеете… Оправя настроението да знаете. Концертът на Металика е също толкова яко изживяване колкото мюзикъл на Бродуей или опера на Арена ди Верона. От Лувъра направо на мач на ПСЖ и от първа класа на Air France в RER-a и метрото са просто едни от многото страни на един живот, който може да бъде толкова разнообразен и интересен, колкото си го направите…

Затова, когато излизате от невероятната театрална постановка в Народния, няма нищо лошо ако вътрешния глас ви нашепва ‘Води ме в някоя квартална кръчмаааааа…’. Нали утре пак ще се събудите с джаз. И това, че днес в главата ви ще се върти случайно дочутото ‘Пукажи на тия хора…’ не прави познанията ви за автентичния фолклор по-малко ценни.

Музика, книги, филми… От всяко нещо има какво да научите, стига да умеете да го отсеете. А това умение се придобива с тренировки. Малцина са тези, при които е вроден талант. Но дори и да сте един от тях оставете го да се развие.

Чалгата, ВИП Брадър, турските сериали са лошо нещо само когато са единствен източник на информация за света. Запомнете само това. А шоколада, джънк фууда и алкохола са вредни само в големи количества…